Ами ако Питагор е сгрешил? Науката съпоставя древната теория със съвременните открития

Проучване показва, че музикалната красота се крие в несъвършенството.

Ново изследване опровергава твърденията на древногръцкия философ Питагор, че съществуват универсални музикални хармонии. Публикувано в списание Nature Communications, изследването на учени от Университета в Кеймбридж, Университета в Принстън и Института за емпирична естетика „Макс Планк“ показва, че възприятието ни за хармония може да е много по-широко, отколкото се считаше досега.

Питагор твърди, че „съзвучието“ – приятното звучене на комбинация от ноти – се създава от специални съотношения на основни числа. Например като 3 и 4. Съвременните изследвания обаче разкриха два ключови момента, в които Питагор е грешал. Първо, хората предпочитат малки отклонения от тези математически съотношения, като намират в тях „живот“ и привлекателност. Второ, ролята на тези математически съотношения се губи, когато се използват инструменти, по-малко познати на западните музиканти, като камбани, гонгове и ксилофони.

Изследователите изтъкват индонезийския инструмент бонанг, използван в яванския гамелан, който показва, че традиционните математически съотношения не важат, когато се използва. По този начин се разкриват нови пътища към хармонията. Това откритие подчертава значението на изследването на музикалните инструменти от различни култури и физическите характеристики, които водят до известна „нехармоничност“.

Като част от изследването е създадена онлайн лаборатория, в която повече от 4000 участници от САЩ и Южна Корея оценяват звученето на акордите. Те показват значително предпочитание към леките „несъвършенства“ в звука. Тези резултати подчертават инстинктивното възприемане на новите видове хармония от участници, които не са школувани музиканти или не са запознати с яванската музика.

Резултатите от изследването предлагат нови възможности за музикантите и продуцентите да експериментират с необичайни инструменти в търсене на нови хармонии и творчески възможности. Това може да стимулира създаването на нова музика, която слушателите ще оценят по-интуитивно. Както и да насърчи по-успешното сливане на западната хармония с мелодии от други части на света.

По този начин изследването разширява границите на разбирането за музикалната хармония. И предлага нова перспектива за музикалното творчество и взаимодействието между различните музикални традиции.