Астрономи откриха най-плътната планета в историята на космоса

Учените са открили една от най-плътните планети, наблюдавани някога — това е супер-Земята K2−360 b, която обикаля около звезда, подобна на Слънцето, само за 21 часа. Планетата е около 1,6 пъти по-голяма от Земята, но нейната маса е 7,7 пъти по-голяма от земното кълбо, което я прави изключително плътен обект сред известните екзопланети. Учените смятат, че това е открито ядро ​​на бивша планета, която е загубила външните си слоеве поради интензивната радиация от своята звезда.

Планетарната система, където се намира K2-360 b, е на около 750 светлинни години от Земята и има друг член — K2-360 c. Тази втора планета, най-малко 15 пъти по-масивна от Земята, обикаля около същата звезда с период от почти 10 дни. Поради липсата на транзит пред звездата, точният ѝ размер не е известен. Въпреки това вероятно е изиграл значителна роля при формирането на текущата орбита на своя вътрешен „съсед“.

Моделирането предполага, че гравитационните взаимодействия между планетите биха могли да доведат до „миграция с висок ексцентризъм“. Това първо направи орбитата на вътрешната планета удължена, а след това почти кръгла, много близо до звезда. Тази динамика вероятно е довела до значително нагряване на планетата и загуба на нейната атмосфера.

Това откритие ни позволява да проучим допълнително как екзопланетите се модифицират от външни фактори, като входящи сили и излъчвания. Благодарение на едновременно използваните методи за наблюдение на транзитите и радиалните скорости, изследователите са успели да изчислят не само масата, но и плътността на K2-360 b, което им позволи да направят изводи относно неговата богата на желязо, почти „гола“ структура.

Системата K2−360 е образец на лаборатория за изучаване на планетарната еволюция, отбелязват изследователите. Това ни позволява да тестваме множество теории за миграцията на планетите и влиянието на техните спътници. Допълнителни модели, които отчитат фотоизпарението, тоест изпарението на атмосферата под въздействието на радиация, ще помогнат да разберем по-добре дали такива обекти са рядкост във Вселената или са само първите от многото, които тепърва ще открием.