Атаките с дронове срещу центровете за данни на AWS в Близкия изток поставят под въпрос устойчивостта на облачната инфраструктура

Прогнозата на бившия шеф на Google Ерик Шмидт, че в бъдеще критично важните AI центрове за данни ще бъдат пазени от военни бази може да се окаже не толкова фантастична. Атаките срещу центровете за данни на Amazon Web Services (AWS) в Близкия изток ясно показаха, че досега в проектите за осигуряване на устойчивост някои фактори са били практически пренебрегнати.

Въпреки че обектите на хиперскейлърите, въпреки периодичните сривове, обикновено са по-устойчиви от повечето частни центрове за данни, облачната инфраструктура обикновено се противопоставя на обичайните технически проблеми – изключване на оборудване, прекъсвания в електрозахранването и загуба на свързаност. Плановете на повечето корпорации вероятно не предвиждат защита от координирани атаки срещу физическата инфраструктура.

Ако досега изборът на облачен регион се определяше от фактори като мрежова латентност, суверенитет на данните или съответствие с местните нормативни изисквания, то сега остро възникват въпроси за политическата стабилност, вероятността от ескалация и възможностите за защита, включително и с военни средства.

Облачните региони от много абстрактни понятия (само AWS има над 900 центъра за данни с различен формат) преминаха в категорията на физически обекти в конкретни локации с висока стойност на активите. Такива цели са особено привлекателни по време на конфликти, когато удар с няколко безпилотни летателни апарата може да изведе от строя критично важен обект, осигуряващ работата на най-различни структури в региона.

Ударите по центровете за данни на AWS показаха, че в геополитическите конфликти концентрацията на инфраструктура на едно място може да се окаже по-скоро минус, отколкото плюс. В дооблачната ера съществуваха хиляди различни центрове за данни с различна степен на защита, но повечето от тях не бяха от критично значение за живота и работата на голям брой хора едновременно. В ерата на хиперскейлърите огромните кампуси станаха норма, поради което изключително надеждните в обичайни условия центрове за данни са привлекателна цел, чието унищожаване може да нанесе сериозни щети.

Въпреки че вече е късно да се откажем от облачните технологии, може би ще се наложи да преосмислим тяхната архитектура. Според Datacenter Knowledge, ИТ инфраструктурата трябва да служи като подкрепа за бизнеса и не е предназначена за апокалиптични сценарии без икономическа обосновка. С други думи, мениджърите в бранша трябва да идентифицират уязвимостите на своите организации, тъй като игнорирането на такива заплахи може да се нарече „концептуална“ небрежност. ИТ мениджърите трябва да преценят дали е възможно да прехвърлят работните натоварвания и най-важните данни между региони или дори на други континенти към алтернативни облачни доставчици. Необходимо да се вземат предвид финансовите ограничения, изискванията за максимална латентност, сложността на експлоатацията и геополитическите рискове.

Не е изключено, че в бъдеще за потребителите ще станат по-привлекателни не високоефективните централизирани центрове за данни, а децентрализираните архитектури с централизирано управление. Въпреки че те са по-малко ефективни, работните натоварвания ще бъдат разпределени по географски отдалечени обекти, което ще попречи на нанасянето на мащабни щети в случай на възникване на непредвидени обстоятелства. Засега индустрията внимателно наблюдава възстановяването на работата на AWS в засегнатите зони, за да коригира плановете си за бъдещето.

Не е изключено, че подземните центрове за данни, често разположени в бивши бункери, останали от минали конфликти или в мини и рудници ще станат много по-търсени. Има поне няколко проекта в САЩ и Европа (Швеция, Германия, Русия и други). В Израел подземните центрове за данни се изграждат от нулата.