Атина ограничи Airbnb: Може ли да тръгне София по същия път

Едногодишна забрана за регистриране на нови апартаменти за краткосрочно отдаване под наем влезе в сила в сряда в гръцката столица Атина. Това решение е част от усилията на властите да намерят решение на задълбочаващия се жилищен проблем, който засяга местното население. Законът, одобрен през ноември миналата година, се отнася за няколко популярни атински квартала, включително Колонаки, Кукаки, Панграти и Екзархия.

През последните години броят на краткосрочните наеми в Гърция значително нарасна, като броят на наличните легла в апартаменти, отдавани чрез платформи като Airbnb, надмина броя на леглата в хотелите. През 2024 г. леглата в краткосрочни наеми надхвърлиха 1 милион до август, докато хотелите разполагат с 887 740 легла. Тази тенденция доведе до рязко покачване на наемите за местните жители, особено в по-популярните райони, и предизвика недоволство както сред местните, така и в туристическия сектор.

Ситуацията в България: Нужда от регулации?

В България, особено в градове като София, Пловдив и Варна, краткосрочните наеми чрез платформи като Airbnb също се увеличиха значително през последните години. В столицата и по Черноморието много жилища са извадени от дългосрочния пазар за наеми, за да се отдават на туристи срещу по-високи приходи. Този процес води до покачване на наемите и намаляване на достъпните жилища за местното население.

Според данни от Националния статистически институт, краткосрочните наеми представляват около 15% от общия пазар на наеми в големите градове. В София това число е дори по-високо – около 20%. Липсата на ясни регулации и контроли води до сив сектор и избягване на данъци, като същевременно поставя местните жители в неизгодна позиция.

Възможни решения и предизвикателства

Експерти от имотния сектор в България посочват, че въвеждането на регулации, подобни на тези в Атина, би могло да помогне за стабилизиране на пазара. Възможни мерки включват задължително лицензиране на собственици, които отдават повече от два имота, строги изисквания за безопасност и прозрачност при деклариране на доходите.

Въпреки това, подобни мерки вероятно ще срещнат силен отпор от страна на собствениците и туристическия сектор. Краткосрочните наеми осигуряват значителен доход на много домакинства и стимулират туризма в страната. Важно е да се намери баланс между интересите на собствениците, туристите и местните жители.

Перспективи за бъдещето

България може да се поучи от гръцкия опит и да въведе постепенни, но ефективни регулации, които да намалят негативния ефект от краткосрочните наеми върху жилищния пазар. Важно е мерките да бъдат придружени от адекватен контрол и прозрачност, за да не се превърнат в поредното неефективно законодателство.

В крайна сметка, както каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис: „Характерът на нашите райони не трябва да се променя, нито правото на печалба на едно лице да пречи на правото на жилище на друго.” Същото важи и за България, където устойчивото развитие на жилищния пазар остава ключов приоритет в бъдеще.