Без слънце, без реколта: суперкомпютър изчисли ядрената зима и показа как да изхраним планетата

Основният извод е, че е по-добре да не започваме подобна война.

Учени от Университета на Пенсилвания са моделирали как една ядрена зима може да се отрази на глобалното производство на царевица – една от основните култури на планетата. Проучването показва, че последиците от един глобален ядрен конфликт биха били катастрофални не само от военна гледна точка, но и от гледна точка на продоволствената сигурност.

След широкомащабна ядрена война в атмосферата биха се появили огромни количества сажди и дим от огнените бури. Това ще създаде плътен тъмен слой, който ще блокира Земята от слънчевата светлина за дълго време. В резултат на това температурата на планетата ще спадне рязко, а застудяването може да продължи повече от десетилетие. Това ще бъде фатално за селското стопанство: обичайните ни начини за отглеждане на храна ще бъдат невъзможни и светът ще се сблъска с масов глад.

Авторите на статията използват суперкомпютри и модел на агроекосистема, който се казва Cycles, за да анализират шест различни сценария за ядрената зима. Те са изчислили как ще се променят добивите на царевица на близо 39 000 места по света. Според водещия автор Юнинг Ши дори един регионален конфликт би могъл да изхвърли в атмосферата повече от пет милиона тона сажди, което би довело до 7-процентен спад в световната реколта от царевица. Това не звучи твърде стряскащо, но на практика подобен спад може да наруши световното снабдяване с храни и да доведе до увеличаване на глада.

В случай на пълномащабна война в атмосферата могат да бъдат изхвърлени до 165 милиона тона сажди. Това би намалило добивите на царевица с 80%. И това не е всичко. Учените са взели предвид още един критичен фактор – разрушаването на озоновия слой. При ядрените експлозии в стратосферата ще се отделят азотни оксиди, които рязко ще ускорят разпадането на озона. Без него Земята ще бъде ударена от поток ултравиолетова светлина, която е разрушителна за растенията. Добавяйки този фактор в изчисленията, изследователите получават още минус 7% от реколтата, с което загубите достигат до 87% при най-лошия сценарий.

Все пак проучването оставя място за надежда. Учените предлагат предварително да се подготвят т.нар. комплекти за земеделска устойчивост – комплекти със семена на култури, способни да растат при студени условия и кратък вегетационен период. Те изчислиха, че използването на такива адаптирани растения може да увеличи производството на храни с 10% в сравнение с пълното спиране на производството. Тези комплекти биха помогнали да се осигури минимално ниво на продоволствена сигурност през първите години след бедствието, докато се възстановят логистиката и инфраструктурата.

Авторите подчертават, че международното сътрудничество в тази област засега изглежда малко вероятно, но дори обикновеното осъзнаване на риска може да повиши готовността. Според тях готовността за немислимото не е параноя, а условие за оцеляване.