В ДНК-то на октопод е кодирано сериозно предупреждение за Антарктика

Океанските заливи, които притискат Западна Антарктика, са дом на две различни популации на октопода на Турке (Pareledone turqueti). Споделените тайни на техните предци не вещаят нищо добро за бъдещото здраве на нашата планета.

Нов ДНК анализ на двете географски разделени популации октоподи показва, че преди много време те са били част от едно голямо семейство.

Тази пряка историческа връзка предполага, че преди около 125 000 години огромният Западноантарктически леден щит („West Antarctic Ice Sheet“, WAIS) с обем 2,2 милиона кубически километра (530 000 кубически мили), който разделя двата залива, изцяло се е срутил в морето.

Учените, които секвенират геномите на популациите на октоподи в моретата Уедъл и Рос, откриха доказателства за прародителски генен поток между двете популации преди около 70 000 години, което предполага, че „древните морски пътища вероятно са били отворени през ледената покривка на Западна Антарктика“.

„Това би могло да бъде осъществено единствено чрез разрушаването на ледената покривка на Западна Антарктика по време на миналите междуледникови периоди“, пишат те.

Ако това се е случило тогава, много е възможно да се случи отново, особено след като днес глобалните температури достигат подобен висок праг.

В момента учените не знаят дали Западна Антарктика е застрашена от пълно разрушаване поради климатичната криза. Това е една от основните неясноти, които остават за решаване в сложните климатични модели.

Докато някои експерти още преди 50 години предупреждаваха за катастрофа в региона, други климатични модели, съставени само преди 10 години, не предвиждат значителна загуба на лед в Антарктика в рамките на века.

Това се оказа изключително погрешно.

Днес Западна Антарктика изхвърля топящи се айсберги с размерите на големи мегаполиси много по-бързо от останалата част на континента.

Един от нейните ледници е известен като „ледникът на Страшния съд“, тъй като ако се срути, той може самостоятелно да предизвика покачване на морското равнище с 65 сантиметра. Учените, занимаващи се с климата, наскоро предупредиха, че ледникът се държи „на нокти“.

И така, докога регионът ще продължава да виси на ръба на пропастта?

Разбира се, предишното срутване се е дължало на естествения цикъл в климата на Земята. То не е било причинено от бързото глобално затопляне, предизвикано от човешките емисии на изкопаеми горива по време на период, който би трябвало да е планетарен студ, както се случва днес.

Ако цялата ледена покривка на Западна Антарктика се срути в резултат на предизвиканото от човека глобално затопляне, образувайки архипелаг в южния океан, възникналата екологична катастрофа е трудно да се проумее.

Учените прогнозират, че морското равнище може да се повиши с 3,3 до 5 метра по целия свят, което ще преобърне циркулацията на водата в океаните в световен мащаб и драстично ще промени бреговете на континентите.

„Бъдещият колапс на WAIS в стогодишни периоди се счита за процес с ниска вероятност“, пишат изследователите в статията за октопода.

И все пак дори най-оптимистичните бъдещи модели предвиждат, че температурата на въздуха ще нарасне с 1,2 до 1,7 °C до 2100 г., а както посочват авторите, именно това е „колапсът на WAIS, когато средната глобална температура е била аналогична на днешната, което предполага, че критичната точка на бъдещия колапс на WAIS е близо„.

Понастоящем повече от половината ледени шелфове, които поддържат ледената покривка на Антарктика, са на ръба на срутването и ако се срутят, това вероятно може да доведе до необратими загуби.

Ако октоподите на Турке в южния океан някога се съберат отново с отдавна изгубените си членове на семейството, това ще означава, че планетата ни е навлязла в наистина бурни води.