Виртуалните жертви: Как домашните насилници се въоръжават чрез технологиите

Чудесно е да можете да щракнете с пръсти, да плеснете с ръце или да натиснете бутон, за да контролирате хората в дома си. Или да поискате устно от каквото и да е гласово активиращо устройство, което сте избрали за електронен домашен помощник, да Ви прочете новините или прогнозата за времето. Но както с многото други технологични постижения, които са предназначени за удобство, и с тях може да се злоупотреби.

Някои насилници манипулират домакински електроуреди и дигитални устройства, за да накарат даден човек да се почувства сплашен, объркан и притеснен, че той или тя полудява. От музикални системи и системи за регулиране на температурата, до аларми, дистанционно управляваните системи могат да бъдат използвани освен за удобство, така и за заблуждаване и контрол.

За съжаление има много други начини, по които съвременните технологии се използват в полза на домашните насилници, често демонстриращи основно желание за власт и принудителен контрол.

Злоупотребата с технологиите

Хедър Дъглас в статия, озаглавена „Засиленото домашно и семейно насилие“ (2019 г.),  обсъжда как използването на различни видове технологии улеснява злоупотребата при домашното и семейното насилие.

Той е разгледал разнообразни технологични средства за комуникация, вариращи от смартфони до платформи за социални медии като Facebook, интервюирайки 55 души преживели домашно насилие в Австралия.

Включени в обхвата на технологично улеснените злоупотреби, които е изследвал, са инциденти свързани с кражба на самоличност, злоупотреба с текстови съобщения, клевета в социалните медии, doxxing (споделяне на нечии лични данни онлайн) и нелегално споделяне на сексуално съдържание.

Описвайки своите открития, Дъглас акцентира върху няколко притеснителни проблема.

Вездесъщото зло

По отношение на наблюденията си, Дъглас има  предвид, че извършителите създават усещане за всеприсъствие, когато открито използват технология за проследяване на жертви, въпреки че много насилници предпочитат скрити методи за проследяване, като например използване на GPS устройство. Те използват технология базирана на местоположението за проследяване на интимните си партньори (дори и след раздяла) като „най-ярък пример“ за това, което предишните изследвания обозначават като „пространствено и времево разширяване на контрола“, осъзнавайки, че GPS проследяването сваля физическите граници, премахвайки необходимостта от физическа близост.

Дъглас дава един пример за жена, която подозира, че бившият ѝ партньор е поставил GPS устройство на колата ѝ, защото забеляза източване на акумулатора на автомобила и това, че бившият ѝ партньор често се намира на места, където е и тя.

Принудителна изолация

Дъглас има предвид, че извършителите, които контролират технологията, могат също така да създадат усещане за изолация у жертвата, като и да отнемат онлайн комуникацията с приятели и семейство. Това се оказва особено пагубен метод за контрол на току-що пристигналите хора в нова, отдалечена страна, които са разчитали на приложение за чат или за видео разговори като Skype, например, за да поддържат връзка със семейството си у дома.

Отбелязва се също, че някои жертви решават да се изключат изцяло от технологиите, за да избегнат злоупотребата на извършителя.

Това прекъсване обаче може да увеличи чувството за изолация, тъй като отделя жертвите не само от техните насилници, но и от тяхната онлайн система за поддържане на комуникация, често включваща приятели и семейство, както и лични и професионални възможности.

Манипулацията на социалните медии

Дъглас също така признава как платформи като Facebook, с възможност за свързване на потребителите с много различни хора и приятели, могат да бъдат използвани от насилниците, за да проникнат в онлайн социалната мрежа на жертвата.

Този вид манипулация не само позволява на насилника да наблюдава практически поведението на жертвата (често наричано „следене във Facebook“), но също така позволява на насилниците да се намесват потенциално в системата за подкрепа на жертвата.

Дъглас твърди, че този тип манипулация в социалния контекст може да се случи много преди жена да осъзнае, че е замесена в насилствена връзка и е доказателство за принудителен контрол. Една жена от проучването описва как бивш неѝн партньор, когото тя е добавила като приятел във Facebook, активно започнал да изпраща покана  за приятелство до всеки един от приятелите ѝ във Facebook, като по този начин лесно и бързо станал част от виртуалната ѝ социална среда.

Въпреки че всяка публична платформа е „честна игра“ за насилниците, които искат да тормозят жертви, персонализирани платформи като Facebook, LinkedIn или други, където жертвата упражнява някаква мярка за контрол върху своя набор от връзки, са особено примамливи за насилниците, които искат да унижат своите жертви. Това е така, защото чрез публикации в тези медии контролиращите и манипулативни партньори или бивши партньори могат да споделят неуместни съобщения, снимки и други отрицателни публикации, които всички приятели на жертвата могат да видят. Това може да бъде доста пагубно, защото за разлика от платформите, където виртуалната аудитория се състои от непознати, персонализираните сайтове като Facebook са пълни с хора, които жертвата действително познава.

Ползотворно използване на технологиите

Здравословните взаимоотношения не включват инвазивна и натрапчива комуникация или контрол, онлайн или офлайн. Първият знак, който подсказва за опит за нарушение на границите, в която и да е област трябва да бъде червена лампа, тъй като в повечето случаи можем да осъзнаем насилието, когато вече сме силно въвлечени в него от страната на жертва. Използването на технологиите по положителни и полезни начини може да подобри взаимоотношенията, насърчавайки динамика на доверие, честност и уважение, което вероятно ще допринесе за комфортни и полезни отношения.