Възможността изменението на климата да бъде преодоляно бавно се изпарява

На фона на срещата на върха за климата COP29 Bloomberg публикува статия за перспективите за борба с предстоящото изменение на климата. След 5 години ще бъде достигнат крайъгълен камък след който поставените цели вероятно вече няма да могат да бъдат постигнати или ще изискват утрояване на ресурсите за постигането им.

Това прави задачата за преодоляване на изменението на климата до средата на века още по-трудна, но е необходимо да продължим да се опитваме, защото животът на хората и икономиките на държавите са заложени на карта.

През 2023 година научните изследвания показаха, че емисиите на въглероден диоксид отново ще достигнат исторически максимум. Това се случва въпреки огромните усилия на правителствата, компаниите и организациите. На САЩ се пада значителен дял от емисиите на парникови газове. Избирането на Доналд Тръмп за президент ще означава ограничаване на много инициативи в областта на околната среда, както той многократно заяви по време на предизборните си речи. С други думи, до 2030 година състоянието на околната среда в САЩ едва ли ще се подобри – по-скоро ще се влоши.

Климатичното затопляне застрашава не само здравето и живота на хората (както пряко от температурните колебания, така и косвено от природните бедствия и неурожаите), но и икономиката. Carbon Disclosure Project, организация с нестопанска цел изчислява, че покачване на температурата с 1°C би намалило световния брутен вътрешен продукт с 12%.

Международната агенция по енергетика изчислява, че между 2010 и 2023 година капацитетът на слънчевата енергия се е увеличил около 40 пъти, а този на вятърната – около 6 пъти. През оставащите 5 години трябва да се направи още повече, за да се наваксат загубите от предишните години. През 2023 година например в световен мащаб са добавени около 0,5 TW енергия от възобновяеми източници, което означава, че до 2030 година трябва да бъдат добавени още 7,3 TW зелена енергия.

За сравнение, през 2023 година в световен мащаб са произведени малко под 9 TW енергия от всички източници. До 2030 година възобновяемите енергийни източници трябва да представляват повече от 80% от глобалното производство на енергия. За да се осъществи този план обаче, в сектора ще трябва да се инвестират поне 1 трилион долара всяка година. За сравнение, инвестираната сума през миналата година е била доста по-малка – около 623 милиона долара.

Китай е лидер в използването на възобновяема енергия.

Индия и редица други нововъзникващи икономики също се стремят да бъдат в челните редици по отношение на използването на зелена енергия. Потреблението на електроенергия се увеличава в световен мащаб – тенденция, която трябва да бъде взета предвид при енергийното планиране.

Изкуственият интелект нанесе значителен удар върху програмата за климата. С разрастването на платформите с изкуствен интелект и центровете за данни потреблението на енергия на технологичните лидери се увеличи драстично.

Водещи компании като Google, Meta, Amazon, Microsoft и Apple забравиха собствените си обещания и цели в областта на климата, като увеличиха или вече не ограничават потреблението си на енергия на предварително обявените нива. Заявява се, че това е принудителна мярка в краткосрочен план. Скоро „свръхинтелигентният“ изкуствен интелект ще намери начин да избегне глобалното затопляне на климата. За своя чест ИТ компаниите все още купуват малко чиста енергия и търсят начини да я получават на по-достъпна цена от изкопаемите горива.

Според последните данни емисиите на Google са се увеличили с около 2/3 спрямо 2020 годиан, докато Meta отчита увеличение с около 64%. Потреблението на електроенергия от центровете за данни на Meta (собственика на Facebook) по света е нараснало с повече от 1/3 през 2023 година до близо 15 милиона MWh и се е утроило от 2019 година насам. Емисиите на въглероден диоксид на Microsoft са се увеличили с повече от 40% от 2020 година насам.

За разлика от всички изброени до момента технологични гиганти Amazon отчита спад в замърсяването през последните две години, въпреки че компанията е подложена на критики заради закупуването на въглеродни кредити. Междувременно Apple твърди, че усилията за включване на по-чисти енергийни източници в дейността ѝ и подобряване на рециклирането са намалили емисиите с повече от половината от 2015 година насам.

Значителен успех през 2021 година беше споразумението на лидерите на 130 държави, на които се падат 90% от горите в света да спрат изсичането на ресурса възможно най-скоро.

Горите абсорбират въглерода и също така намаляват въглеродния отпечатък. В действителност обаче горите продължават да се изсичат с все по-бързи темпове и не се говори за никакво намаляване. Опитите за налагане на санкции и търговски ограничения за обезлесяването срещат съпротива от страна на търговските партньори и земеделските производители. Необходимо е по-строго законодателство в тази област, но правителствата се бавят по този въпрос.

Анализаторите изчисляват, че през 2023 година са били изсечени около 64 милиона декара гори, което е с 45% повече от необходимото, за да може светът да постигне целта за 2030 година. Темпът на намаляване на обезлесяването трябва да се увеличи много по-бързо от преди, но надеждата това да се случи е малка.

Голямата надежда за намаляване на емисиите са електромобилите. Трябва да се продават повече такива.

За да се поддържат нулеви емисии в сектора до 2030 година, тези модели трябва да представляват 70% от покупките на нови автомобили. Това би помогнало и за намаляване на нуждата от 6 милиона барела петрол на ден до 2030 година.

Bloomberg прогнозира, че през тази година ще бъдат продадени около 16,6 милиона нови електрически превозни средства, а през 2027 година – над 30 милиона, което ще доведе до трансформация на сегмента на леките автомобили, който понастоящем е отговорен за повече от половината от всички емисии от автомобилния транспорт. В същото време производителите на автомобили се сблъскват с негативно отношение към електромобилите, които отстъпват на автомобилите с ДВГ по редица параметри, но ги превъзхождат по цена.

От производителите на облекло се очаква значително намаляване на емисиите, както и на потреблението на вода. Целта (която е малко вероятно да бъде постигната) е да се намалят емисиите на парникови газове с 45% до 2030 година. Търсенето на евтини и модерни дрехи обаче е увеличило световното производство на платове до 124 милиона тона през 2023 година, а потреблението на глава от населението се е увеличило почти двойно от 1975 година насам.

Използването на вода е друг основен проблем. По данни на Световния фонд за дивата природа за производството на една памучна тениска са необходими до 2700 литра вода – приблизително толкова, колкото са необходими на един човек в продължение на 900 дни. Голяма група компании са поели ангажимент да намалят потреблението с 30% до 2030 година, въпреки че през миналата година потреблението на вода в производствения процес е нараснало. И тази група не е единствената – всички обещават да намалят потреблението, но всъщност го увеличават.

Контролът на атмосферните емисии също не се увеличава. Парижкото споразумение призовава за задържане на затоплянето в рамките на 1,5°C спрямо прединдустриалните нива.

За да се постигне това, годишните глобални емисии трябва да бъдат намалени с 42% до 2030 година. Всъщност се случва точно обратното: през 2023 година емисиите са се увеличили с 1,3%, въпреки че трябва да намаляват със 7,5% годишно.

Развитите страни частично успяват да намалят емисиите си. Например, група от 10-те най-големи развити държави, сред които САЩ, Япония и Германия намаляват емисиите си с 4,2% през 2023 година, като по този начин намаляват въздействието си върху околната среда до най-ниското ниво от 1970 година насам. За разлика от тях, сред 10-те ключови развиващи се икономики общите емисии са се увеличили с 4,7 %.

Потреблението на енергия в развиващите се страни нараства бързо, а повечето от тях все още разчитат на замърсяващи въглища и газ за своите енергийни системи. МАЕ прогнозира, че до 2026 г. Индия, която вече е втората по големина страна, консумираща въглища, ще увеличи търсенето на електроенергия по-бързо от всяка друга голяма икономика.

Банковият сектор би могъл да направи повече за програмата за климата, отколкото прави, смятат анализатори. До 2050 година банкерите от Уолстрийт трябва да отпуснат 215 трилиона долара за зелената икономика. Освен това те трябва да спрат да финансират енергийния сектор на изкопаемите горива на същото ниво. Например, докато през 2022 година съотношението между инвестициите в изкопаема енергия и възобновяеми енергийни източници е било 1 към 0,73, то до 2030 година то трябва да бъде 1 към 4. Графиката по-горе обобщава коя банка колко трябва да инвестира във възобновяема енергия.