Въпреки тежките закони, споделянето на файлове просперира

Нови и по-тежки закони винаги са в дневния ред на големите компании и лица, притежаващи авторски права. Те често смятат, че чрез нови закони и строга намеса на изпълнителната власт ще променят навиците на милиони хора, споделящи файлове в мрежата. Грешно. Според скорошна анкета, направена от хора между 15 и 25 години, въпреки заплахите, нивата на споделяните файлове остават стабилни, тъй като тези, които се занимават с подобни дейности не чувстват, че правят нещо нередно.

За много шведи споделянето на файлове е оставило дълбок отпечатък в културата им и е станало част от нея, най-вероятно заради историческата връзка на Швеция с Pirate Bay.

Решени да изкоренят крадливите навици на тези изгубени души, филмовата и музикалната американски индустрии от известно време насам постоянно се месят в делата на държавата. Те се опитват да повлияят на законодателите за съставяне на по-тежки закони срещу онези, дръзнали да споделят файлове в мрежата.

Резултатите са видими – прокарването на IPRED и Директива 2006/24/EC, която също се занимава с протекцията на интелектуалната собственост, както и безбройни заведени дела срещу хората, които седят зад сайтовете за споделяне на файлове, както и срещу техните потребители. Но дали по-строгите закони окуражават хората „да постъпят както е редно“? А дали поне променят виждането им за „редното“ в Интернет?

Според последни данни от проучвания, свързани с нормите в киберпространството, влизането в сила на агресивни закони не помага особено за намаляването на споделянето на файлове сред младите.

„В Швеция ние видяхме сравнителен спад в споделянето на файлове през 2009, когато беше представен IPRED. Оттогава нивото остана на около 60 процента сред хората на 15-25 години“, сподели изследователят Марчин де Камински.

„Нашето заключение е, че дори репресивните действия от страна на държавата, при които липсва подкрепата на обществото да имат някакъв ефект, то той е ограничен.“

Проблемът на индустриите с авторски права е, че въпреки че успяват ефективно на натиснат законодателите да пишат повече правни ограничения за интернет-потребителите, досега не са успели да уравновесят структурите им с това, което хората смятат за приемливо поведение.

„Като част от нашето проучване за правилата и нормите в киберпространството, ние се опитваме да разберем и опишем неофициалния социален контрол“, каза Камински.

„Резултатите показаха, че младите хора не са под натиска на съседи, приятели, роднини, учители и прочее за въздържане от споделяне на файлове. По-силен натиск и социален контрол най-вероятно биха имали ясни резултати в навиците и привичките, отнасящи се до това.“

Същественото е, че хората, които споделят файлове, не мислят, че вършат нещо нередно, и докато това си остане така, „проблемът“ едва ли ще се реши. Камински обясни, че проучването разкрива лек ръст в броя на младите, които споделят файлове като част от ежедневието си, от 18% през септември 2009-та до 20% през януари 2012-та. Освен това, все повече хора, практикуващи тази дейност, се насочват към анонимни учреждения, за да скрият какво вършат.

„Споделянето на файлове е интересен случай, който разкрива факта, че репресивните санкции сами по себе си може да имат някакъв ефект върху нелегалната дейност. Този ефект, обаче, е преди всичко ограничен, и на второ място, цялата бъркотия може би е заради неморални причини.“

„Без подкрепа от социалните норми към опитите за репресия, ефектът е по-скоро засилване на чувството за повишен риск и опасност, отколкото всъщност дейността да се приеме за нередна сред обществото.“, заключи Камински.

Това на практика означава, че по-тежките закони не оставят споделящите файлове напълно недокоснати. Но вместо да променят своето поведение, те вземат мерки за прикриването му. По-рано, изследователи на нормите в киберпространството откриват, че в сравнение с края на 2009-та, 40% повече от хората между 15 и 25 години крият онлайн дейностите си чрез VPN сървъри.