Германска заплата, български живот: IT специалисти масово се връщат у дома

Все повече български IT специалисти и висококвалифицирани експерти напускат Германия, но не и работата си там. Вместо това те избират модел, който доскоро изглеждаше нишов, а днес вече е тенденция – дистанционна работа за германски компании, но от България, с всички финансови и лайфстайл плюсове, които това носи. Данните и личните истории идват от подробен анализ на Deutsche Welle, публикуван тази седмица.

Кристина Борисова е типичен пример за новото поколение „remote професионалисти“. След осем години в Германия тя се връща в Поморие, но продължава да работи за немска енергийна компания. Заплатата ѝ остава германска, но нетният ѝ доход е с около 300 евро по-висок, благодарение на по-ниските данъци и осигуровки в България. За IT сектора и инженерните професии това вече е напълно реалистичен сценарий – стабилен доход, работа по международни проекти и живот далеч от високите наеми и разходи в Западна Европа.

Подобна е историята и на Радимир Бицов – софтуерен специалист, който се връща от Берлин в София по време на пандемията. Дистанционният модел му носи около 20% по-висок нетен доход, без да сменя работодателя си. За много хора в IT индустрията решението е логично: по-добър баланс между работа и личен живот, близост до семейството и същевременно достъп до западния пазар на труда.

Тази промяна вече се вижда и в статистиката. По официални германски данни през 2024 г. повече българи са напуснали Германия, отколкото са се заселили там, с отрицателен миграционен баланс от около 11 000 души. В същото време Националният статистически институт отчита над 18 000 завърнали се българи само за една година. Макар да няма отделна статистика само за дистанционно работещите, юристи и HR експерти говорят за рязък ръст на този модел.

Адвокатът Константин Русков, който консултира германски компании, посочва, че броят на фирмите с български служители, работещи дистанционно от България, е нараснал от 5 в началото на COVID кризата до над 80 днес. При IT заплати от порядъка на 7–8 хиляди евро бруто разликата е осезаема: в Германия високите данъци и наеми „изяждат“ дохода, докато в България нетният резултат може да е с над 1 000 евро по-добър всеки месец.

Интересното е, че дистанционният модел работи добре и за работодателите. Германските компании задържат ценни кадри в условията на остър недостиг на IT специалисти, без да инвестират в офиси или релокация. Регулациите в рамките на ЕС позволяват сравнително лесно администриране на подобни договори, което прави „работа от България за Германия“ все по-нормална практика.

Разбира се, не всичко е розово. Самите специалисти признават, че цените в България растат бързо, особено в София, а политическата нестабилност и качеството на публичните услуги остават слабо място. Част от тях не изключват ново заминаване, ако условията се влошат. Но засега посоката е ясна: IT секторът показа, че границите вече не са решаващи – важно е къде е интернетът, а не офисът.