Гневните изблици буквално излагат на риск сърцето на някои хора

Спомняте ли си как съседът ви нарочно счупи стъклото на вашата кола? Или когато шефът ви си присвои заслугата за проекта, по който сте работили толкова усилено? Примерите са много.

Ако вече усещате как жлъчта ви се надига, може би ще трябва да си поемете дълбоко въздух. Ново проучване на екип изследователи от САЩ показва как покритието на кръвоносните съдове се напряга дори при кратки прояви на гняв.

Тъй като този вид стрес вече се свързва с повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт при пациенти с коронарна болест на сърцето, изблиците на гняв могат буквално да застрашат живота на някои хора.

По-ранни проучвания бяха установили потенциална връзка между гнева и сърдечносъдовото здраве. Но досега причините за тази връзка не бяха ясни. Това, което показва настоящото проучване, е, че когато сме спокойни, нашите кръвоносни съдове също остават спокойни.

Екипът, провел изследването, е установил, че чувствата на тревожност и тъга не предизвикват промени в лигавицата на кръвоносните съдове по същия начин. Въпреки че тези емоции също се свързват със сърдечни проблеми в други изследвания.

„Видяхме, че провокирането на гневно състояние води до дисфункция на кръвоносните съдове, въпреки че все още не разбираме какво може да предизвика тези промени“,

казва Дайчи Шимбо, професор по медицина в Колумбийския университет.

На група от 280 здрави участници на случаен принцип е възложена една от три задачи. Както и контролна дейност, всяка от които е с продължителност осем минути. Преди и след изпълнението на задачата клетъчните обвивки на доброволците са били анализирани чрез кръвни проби.

Задачите включват или припомняне на личен спомен, който предизвиква гняв. Или припомняне на личен спомен, който предизвиква тревога. Или четене на поредица от депресиращи изречения, които предизвикват тъга. Както и многократно броене до 100 (за поддържане на емоционален неутралитет).

При задачата с гнева (и само при нея) нарушенията в разширяването на кръвоносните съдове – свиване на кръвоносните съдове, което затруднява притока на кръв в тялото – се забелязват три минути след приключване на задачата. И изчезват до 40-ата минута.

Въпреки че изпитването и изразяването на гнева може да бъде полезно, това изследване показва, че то може да увеличи риска от сърдечносъдови проблеми чрез ограничаване на кръвния поток. Особено когато емоцията се изпитва постоянно или хронично при хора, които вече имат рискови фактори за възникване на сърдечносъдови заболявания. Следващата стъпка е да се проучи по-отблизо как са свързани емоцията и биологичните последици.

„Изследването на основните връзки между гнева и дисфункцията на кръвоносните съдове може да помогне за идентифицирането на ефективни цели за интервенция при хора с повишен риск от сърдечносъдови инциденти“,

казва още Шимбо.

Бъдещите изследвания биха могли да разгледат тази връзка при групи хора в напреднала възраст и при тези, които приемат лекарства, свързани със сърдечни проблеми. Изследователите отбелязват, че това може да даде информация и за начините за подпомагане на хората да се справят с гнева си.

Проучването допълва това, което вече знаем за връзките между нашите емоции и телата ни. Ако знаем кои чувства какви промени предизвикват в тялото, това може да помогне за подобряване на разбирането ни за психическото и физическото здраве. В този случай гневът води до промени в кръвоносните съдове, които не се наблюдават при тревожност и тъга.

„Следователно всички негативни емоции не трябва да се групират като еднакви, когато се разглеждат през призмата на патофизиологията на сърдечносъдовите заболявания“,

пишат изследователите в публикуваната наскоро научна работа.