Вероятно знаете, че на този етап от пандемията, ако имате положителен резултат от бързия тест (и сте използвали теста правилно), вероятността да сте заразени с COVID е огромна. Без съмнение сте предупредени, че отрицателният резултат от бързия тест трябва да се приема с известна доза скептицизъм, особено ако сте били изложени на вируса или имате симптоми. И може би сте чували два термина за тестовете: чувствителност и специфичност. Особено ако сте се опитвали да се ориентирате колко точно са точни бързите тестове.
Ако знаем малко повече за това как се изчисляват чувствителността и специфичността, това може да ни помогне да разберем по-добре защо положителният резултат трябва да се взима насериозно, а отрицателният тест трябва да се чете с известна предпазливост.
Първо ще разгледаме специфичността
Центровете за контрол и превенция на заболяванията обясняват, че наличието на широко достъпни бързи тестове е обществено благо, защото:
Високата специфичност и бързото време за изпълнение на антигенния тест улесняват по-ранното изолиране на инфекциозните лица. Тестовете за антигени могат да бъдат важен инструмент в цялостната стратегия за тестване в общността с цел намаляване на предаването на инфекцията.
Какво означава специфичност тук?
Специфичността се изчислява въз основа на броя на фалшивите положителни резултати, които тестът ще даде. Стойността е доста близка при различните марки, обясняват от Slate. Броят на фалшивите положителни резултати, които се отчитат в проучванията, колни към 0. По принцип никога (или много, много рядко) не се срещат фалшиви положителни резултати. Това значи, че ако даден тест има висока специфичност, можем да се доверим на положителния му резултат.
За да изчислим специфичността на даден тест, трябва да знаем „процента на фалшиво положителните резултати“. За да се изчисли процента на фалшиво положителните резултати се ползва следния механизъм:
Поставяме броя на фалшиво положителните резултати, които са били установени, в горната част на дробта. В долната част поставяме броя на хората, които са се изследвали и които не са имали COVID-19. Това включва както фалшиво положителните, така и „истински отрицателните“ резултати.
Или иначе казно – (брой фалшиво положителни резултати)/(брой фалшиво положителни резултати + брой истински отрицателни резултати).
Данните показват, че броят на фалшиво положителните резултати при бърз тест е по същество нула. Всяка дроб с нула отгоре е равна на… нула, независимо от размера на знаменателя. Така че процентът на фалшиво положителните резултати за един вид тест, при който няма фалшиво положителни резултати, също е 0.
Със сигурност щеше да е по-интуитивно, ако клиничните проучвания и научните статии просто ни казваха процента на фалшиво положителните резултати.
Вместо това този процент се използва за изчисляване на специфичността. Това е процент, който се получава като от 1 се извади процентът на фалшиво положителните резултати и след това се умножи по 100. Така че тест с фалшиво положителни резултати в два от десет случая, или 20 %, би имал специфичност 80 %.
Тест като бързия ковиден тест, при който процентът на фалшиво положителните резултати е 0, има специфичност 100 процента. Казано малко по-просто, специфичността ни показва колко често можем да се доверим на положителния резултата. При бързите тестове отговорът е в 100 процента от случаите!
Нека сега разгледаме чувствителността и отрицателните резултати от бърз тест
За съжаление отрицателният резултат от бързия тест е много по-малко информативен от положителния. Специалистите казват, че сегашните бързи тестове имат относително висок процент на фалшиво отрицателни резултати и са по-малко чувствителни тестове.
Фалшиво отрицателен резултат означава, че тестът казва, че нямате заболяване, а всъщност имате. Чувствителността идва от познаването на „процента на фалшиво отрицателните резултати“ (понякога наричан „процент на пропуснатите резултати“). Процентът на фалшиво отрицателните резултати е част, която се изчислява от броя на фалшиво отрицателните резултати, разделен на броя на хората, за които се знае, че всъщност са положителни.
Например, да предположим, че тествате 1000 души, за които се знае, че са болни (чрез някакъв друг тест), и вашият бърз тест показва, че 200 души са отрицателни. Коефициентът на фалшиво отрицателни резултати за този бърз тест е 200/1 000 или 20 %. Чувствителността се изчислява, като това число се извади от 1, така че ако процентът на фалшиво отрицателните резултати е 20 %, вашата чувствителност е 80 %. Това означава, че в този пример можете да се доверите на отрицателен тест в 80 процента от случаите.
И тук идва най-голямата уловка
Данните за тази чувствителност на бързите тестове са широкодостъпни за предишните варианти на COVID. Вече има добри доказателства, че резултатите за чувствителност, съобщени за предишните версии на COVID, не се отнасят за Омикрон. Така че чувствителността на бързите тестове за този вариант в момента е много условна. Въпреки че отрицателният тест дава известна сигурност, че не сме заразени, ние просто не знаем колко точно е тази сигурност. Поне за сега.
И въпреки, че бързите тестове си имат своите недостатъци, те ще останат основна част от инструментите за борба с пандемията. Да, използването на PCR тест е най-точно. Но цената му е много пъти по-висока, времето за излизане на резултати е много по-дълго, а капацитетът за брой тестове, които могат да се обработят наведнъж е драстично по-нисък.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
