Допаминовият капан е мит: Ново изследване опровергава масовата „епидемия“ от интернет пристрастяване

Новo изследване на поведенчески психолози показва, че макар много хора да смятат, че са „пристрастени“ към социалните мрежи, само малка част от потребителите отговарят на реалните критерии за пристрастяване. Проучването на употребата на Instagram от повече от 1000 потребители подсказва по-прозаично обяснение – не абстиненция, а редовен навик, вкоренен в ежедневието.

Авторите отдавна са проучили как точно рутинните действия (от похапването до скролването на фийда) определят поведението ни в много по-голяма степен, отколкото еднократните „волеви решения“. В новото си изследване те решават да проверят дали популярната днес тема за „зависимостта от социалните мрежи“ отговаря на реалността.

Изследователите са анализирали данни от две проучвания, в които са участвали 1204 възрастни. В първата част те се фокусират върху 380 потребители на Instagram – извадката е представителна, разделена поравно между мъже и жени, на средна възраст 44 години. Участниците са били попитани доколко самите те се чувстват „пристрастени“ към платформата, след което са били оценени за наличието на класическите симптоми на пристрастяване: натрапчиви желания, дискомфорт, подобие на абстиненция при отказ и невъзможност да се намали употребата.

На ниво самовъзприятие картината е тревожна: почти 20% от анкетираните са „съгласни като цяло“ с твърдението, че са пристрастени към Instagram, а други 5% са „напълно съгласни“ с него. Когато обаче същите хора бяха тествани с помощта на официални критерии се оказа, че само 2% от участниците проявяват симптоми, подобни на потенциална зависимост. За останалите честото скролване се оказало по-скоро силен навик, отколкото клиничен проблем, както потвърждават и други изследвания на въздействието на социалните мрежи.

За да разберат защо усещането „аз съм пристрастен“ толкова често се разминава с данните, експертите проведоха второ проучване – този път с участието на 874 възрастни. Този път те манипулираха формулировката: помолиха хората да мислят за използването на Instagram като за „пристрастяване“ или неутрално – като за „поведение“ или „навик“. Разликата се оказала фундаментална. Когато участниците били подканени да мислят за думата „пристрастяване“, те се чувствали по-малко контролирани от собствените си действия и по-силно обвинявали себе си и платформата – дори ако действителното им поведение не отговаряло на клиничните критерии.

Авторите на статията твърдят: често бъркаме силни, автоматични навици с истинска зависимост, а подобна реторика може само да засили чувството за безпомощност.

Ако на човек постоянно му се повтаря, че е „болен“ по социалните мрежи, е по-лесно да се приеме, отколкото да се забележи: поведението се предизвиква от специфични тригери – скука, самота и именно с тях може да се работи.

Авторите на проучването смятат, че както политиците, така и медиите трябва да бъдат по-внимателни с термина „пристрастяване“, когато става въпрос за социалните мрежи. Според тях по-прецизният език би помогнал да се намали усещането сред потребителите, че „нищо не може да се промени“ и да се върне идеята, че навиците, за разлика от тежките зависимости, могат да бъдат коригирани, ако разберем как се формират и какво ги подхранва.

Въпреки това изследователите не са единствените, които призовават за повече нюанси. Психолозите от години предупреждават, че твърде лесно привързваме езика на „допаминовата зависимост“ към всяка технология от ежедневието – от смартфоните до месинджърите, въпреки че няма твърди научни доказателства в полза на подобен модел.

Съществува обаче и друга линия на изследване, която ни напомня: проблеми съществуват. Експертите, базирайки се, наред с другото, на данни от невровизуализация при юноши, диагностицирани с интернет зависимост описват рисковите фактори и възможните вреди от много интензивно и проблемно онлайн поведение. Особено при юноши и хора, които вече са уязвими поради тревожни, депресивни или други разстройства.

Към днешна дата няма официален клиничен консенсус по отношение на „пристрастяването към социалните мрежи“: тази диагноза не е залегнала в основните диагностични класификации, а научните открития са до голяма степен противоречиви.

Както подчертават авторите обаче, това не е причина да отхвърлите собствения си опит, а по-скоро покана да погледнете на него малко по-трезво. Ако се усетите, че прелиствате Instagram между хапване на трапезата, това меко казано не е примерен етикет. Но едно прибързано „пристрастен съм“ може да не е диагноза, а само знак за това колко умело навикът се е вградил в деня ви.

Основният извод на изследователите е прост и в същото време успокояващ: навиците също са мощни механизми, но за разлика от пристрастяването, те могат да се променят. Ако спрете да мислите за себе си като за „счупен“ потребител и започнете да анализирате кога точно и защо ръката ви посяга към екрана, имате шанс да си върнете контрола – без гръмките етикети и паниката около думата „пристрастяване“.