Дори някой да извърши пътуване във времето, той няма да го запомни

Пътуването във времето може да не е същото като във филмите. Ново проучване поставя въпроса дали спомените от пътуването назад във времето могат да бъдат запазени. Въз основа на втория закон на термодинамиката, който гласи, че ентропията неизбежно се увеличава, и на концепцията за затворените времеподобни криви, математикът Лоренцо Гавасино изказва предположението, че спомените на човека ще бъдат изтрити, когато той се върне в настоящето. Пътуването във времето би могло да доведе не само до загуба на спомени, но и до изтриване на всякакви цифрови записи и дестабилизиране на материята на атомно ниво.

Досега учените се фокусираха предимно върху самата възможност за пътуване във времето, като не обръщаха особено внимание на това какво се случва с човека, след като се върне в настоящето. Лоренцо Гавасино, математик и аспирант в университета Вандербилт в Нешвил, твърди, че пътуването във времето е съпроводено с редица особени странични ефекти. Една от основните последици би била „изтриването на всички спомени, получени по затворената крива, подобна на времето, докато цикълът не бъде завършен“. Казано по-просто, човек, който се върне в настоящето, ще забрави пътуването си назад във времето.

Затворената времеподобна крива е концепция в общата теория на относителността, според която пространство-времето образува цикли при определени условия. Тези примки водят до създаването на пътища, които се връщат в началната точка, правейки възможно пътуването до по-ранен момент. Човек, който пътува по тази крива, също така ще се подчинява на законите на физиката.

Така например, когато човек пътува в миналото и след това се връща в настоящето, според втория закон на термодинамиката ентропията, т.е. степента на хаос в системата, винаги се увеличава с течение на времето. Така при счупване на чаша или разбъркване на кафе на прах в мляко безпорядъкът се увеличава, тъй като чашата се счупва, а частиците кафе се разпръскват в млякото. Тези процеси са практически необратими, тъй като обръщането им би означавало намаляване на ентропията, което противоречи на естествените процеси във Вселената.

При пътуване по затворена времеподобна крива, когато пътникът преминава от настоящето в миналото и след това обратно, неговата ентропия трябва първо да се увеличи, да достигне максимална стойност и след това да се върне на първоначалното си ниво. Този процес е аналогичен на цикъла на Поанкаре – математическо понятие, което описва повтарящ се цикличен процес, при който една система, след като премине през поредица от състояния, в крайна сметка се връща към първоначалното си състояние.

Ученият предполага, че след като ентропията достигне връхна точка и пътешественикът се върне в настоящето, безпорядъкът започва да намалява, което води до обръщане на всички термодинамични процеси, включително биологичните процеси като формиране на памет и стареене. В резултат на това човекът най-вероятно няма да запази никакви спомени от пътуването си в миналото, тъй като те ще са изтрити до момента на завръщането му в настоящето. Може би си мислите: „И какво от това, че не си спомням своето пътуване назад във времето? Мога да направя снимки на телефона си и да ги разгледам, когато се върна.“ Но дори и тук нещата не са толкова прости. Тъй като вторият закон на термодинамиката важи не само за живите същества, но и за техническите устройства и други неодушевени предмети, всички данни, записани на компютъра или смартфона по време на пътуването, вероятно ще бъдат изтрити в неговия край.

Математикът също така предполага, че показанията на часовниците по време на подобно пътуване може да не са верни, тъй като техният механизъм е проектиран да отброява времето по линеен начин. Подобно правило важи и за вибрациите на атомите и молекулите, така че пътуването назад във времето може напълно да дестабилизира естественото поведение на материята.