Европа се затопля най-бързо в света, според доклад

Европа преживя една от най-горещите си години в историята, с рекордно големи горещи вълни от Средиземно море до Северния полярен кръг, според годишния доклад за състоянието на климата в Европа, публикуван в сряда, 29 април, от Европейската служба за мониторинг на климата Copernicus и Световната метеорологична организация (WMO).

Според доклада, поне 95% от Европа е имала температури над средногодишните. Обединеното кралство, Норвегия и Исландия са регистрирали най-топлата си година в историята. Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света.

„От 1980 г. насам Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, което я прави най-бързо затоплящия се континент на Земята“, каза генералният секретар на WMO Селест Сауло на брифинг. Горещите вълни стават все по-чести и интензивни, казва тя, а през 2025 г. са се наблюдавали дълготрайни горещи вълни от Средиземно море до Северния полярен кръг, добавя тя.

През юли регионът Феноскандинавия (Финландия, Норвегия, Швеция) преживя три седмици рекордни горещини с температури, достигащи +30°C над Северния полярен кръг. Средно регионът обикновено изпитва до два дни значителен топлинен стрес годишно. В Турция температурите достигнаха +50°C за първи път, а в Гърция 85% от населението пострада от горещите вълни от около +40°C и повече.

През юни големи части от Западна и Южна Европа, включително голяма част от Испания, Португалия, Франция и южните части на Обединеното кралство, бяха засегнати от две значителни горещи вълни. Трета голяма гореща вълна удари Португалия, Испания и Франция през август.

Авторите прогнозират, че Европа и останалата част от света може да се изправят пред още едно изключително горещо лято, тъй като се очаква феноменът Ел Ниньо, който тласна глобалните температури до рекордно високи нива през 2024 г., да се завърне в средата на годината.

Топящите се ледници

На фона на глобалното затопляне, европейските ледници, разположени в планинските райони, като Алпите, Северна Скандинавия, Исландия и периферията на Гренландия, продължават да губят маса. Исландия, в частност, преживява второто най-голямо топене в историята.

Гренландската ледена покривка е загубила около 139 милиарда тона лед, което „еквивалентно на загубата на 100 басейна с олимпийски размери всеки час“, казва Саманта Бърджис, мениджър „Климатична стратегия“ в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF), който управлява програмата Copernicus. Това е повишило средното морско равнище на планетата с 0,4 мм. Снежната покривка в Европа е станала третата най-ниска в историята.

Рекордна температурата на морската повърхност

Междувременно температурите на морската повърхност в европейския регион достигнаха най-високите си нива в историята, което е тенденция, наблюдавана за четвърта поредна година. Това се отразява на биоразнообразието и по-специално на ливадите с морска трева в Средиземно море, които действат като естествени морски бариери и са чувствителни към високите температури.

„Това са горещи точки на биоразнообразието и дом на хиляди риби на акър и са критично важни места за размножаване“, обясни съавторът на доклада, главният метеоролог в Ирландската метеорологична служба, Клеър Сканъл.

Рекордна площ на горските пожари

Междувременно площта, засегната от горските пожари, достигна рекордните 1,03 милиона хектара. Въпреки че наводненията и екстремните валежи бяха по-редки, отколкото през последните години, тези бедствия отнеха най-малко 21 живота, а 14 500 европейци бяха засегнати.

Въпреки че за трета поредна година повече електроенергия в Европа е произведена от възобновяема енергия, отколкото от изкопаеми горива (46,4% от общото количество), експертите казват, че това не е достатъчно. 

„Трябва да ускорим работата по прехода от изкопаеми горива“, казва Душан Хренек, главен съветник на климатичното бюро на Европейската комисия.