Едва 25% от хомосексуалността е поради гени

Ново проучване, за пореден път погребва твърдо идеята, че има „ген на хомосексуалността“. След изследване на гените на близо половин милион души учените не успяха да намерят генетични конфигурации, които надеждно биха могли да направят корелация между тях и нечие сексуално влечение към същия пол.

По-скоро изводите им са, че нашите сексуални предпочитания и оринтеация са сложна съвкупност от гени, среда, житейски опит, култура и преживявания.

Международният изследователски екип, включващ учени от Швеция, Дания, Великобритания и САЩ, разглеждаха генетичните данни, събирани в предишни проучвания и проекти, включително от компанията за тестване и ДНК изследвания 23andMe. Общо са включени показатели от над 470 000 души.

„Не съществува нито един ген на хомосексуалността, а по-скоро има принос на много малки генетични ефекти, разпръснати в генома“, е основният извод на изследването.

Изследователите правят анализ, известен още като „проучване за асоцииране в генома“ или „genome – wide association study“. Такива проучвания обхващат геномите на хората и търсят всякакви вариации в гените, наречени маркери, които могат да бъдат свързани с останалите променливи, за които се проверяват. Конкретно в новото проучване въпросната променлива е дали човекът е съобщил, че някога е правил секс с индивид от същия пол.

Методика на изследването

„Това проучване е най-голямото и най-задълбоченото изследване на генетиката на хомосексуалното поведение на хората досега“, заяви авторът на изследването Бен Нийл (Been Neale), ръководител на катедрата по генетични изследвания към Центъра за Психиатрични изследвнаия „Стенли“ към Института Броуд на MIT и Харвардския университет, на пресконференция във вторник. Изследването е публикувано вчера в списание Science.

Общо взето има пет маркера, които до някъде са свързани с хомосексуалното поведение. Това означава, че тези генетични маркери са откривани достатъчен брой пъти при хомосексуални хора. Но според авторите дори някой да е имал всички тези пет маркера по рождение, той ще бъдве с по-малко от 1% по-висока вероятност някой ден да съобщи за хомосексуално поведение, отколкото някой роден без тези пет маркера.

Все пак изследванията на Нийл и неговият екип не заявяват категорично, че гените не играят никаква роля в нашата сексуална ориентация.

Заключения

Вероятно има хиляди други често срещани генетични маркери, които могат да повлияят на сексуалността, допълват учените. Но влиянието е толкова малко на ниво индивид, че ще е нужно изучаването на много по-голям брой хора, за да се намерят преки корелации. Според авторите всички тези маркери – 5, открити в изследването им, и много други все още неизвестни – биха могли да представляват 8 до 25 % от случаите, в които някой има хомосексуална ориентация.

Но според Нийл откритието на екипа подчертава също важната роля за околната среда при формирането на сексуалното поведение на човека и може би най-важното , че няма един единствен ген на хомосексуалността, а по-скоро влияят много малки генетични ефекти, разпръснати по генома.

Авторите и съответните институции са положили големи усилия, за да гарантират, че изследването им ще бъде проведено отговорно. Авторите също така са кореспондирали със застъпнически групи от LGBT общността преди публикуването на резултатите.

Ограничения на изследването

Тъй като разчитат само на съобщеното от доброволците хомосексуално поведение, е възможно да има хора, привлечени от същия пол, но които никога не са действали по този начин или които не се чувстват удобно да разкриват такива истории. Освен това дали някой е правил секс с човек от същия пол, това не означава непременно, че се идентифицира като гей или лесбийка, така че авторите се въздържат от използването на такива термини.

Друго ограничение на изследването е, че то включва само хора, чийто пол при раждане отговаря на биологичния им пол, което означава, че тези резултати не отчитат транссексуалните. Данните са изцяло от хора от европейски произход, така че е неизвестно дали същият специфичен микс от генетика и среда би играл роля и сред другите групи, що се отнася до сексуалната ориентация.

Препяствия

Човешките сексуални предпочитания са сложни Според авторите на генетично ниво няма доказателства, че „колкото повече някой е привлечен от неговия пол, толкова по-малко е привлечен от противоположния“, което означава, че нашите сексуални предпочитания са по-сложни, отколкото се предполагаше досега.

И макар гените да са само част от пъзела, авторите откриват връзка и между сексуалната ориентация и други лични аспекти, които заслужават по-нататъшно проучване. При мъжете например някои от намерените маркери изглежда влияят и на вероятността за плешивост, което показва, че половите хормони могат да играят роля и в двете характеристики. Друг маркер е свързан с обонянието, въпреки че е по-малко ясно какво може да означава тази връзка. И само около 50 процента от маркерите, като тези, свързани с поемането на риск, са открити както при мъжете, така и при жените, което предполага, че различните генетични влияния засягат различните полове.

Всички тези насоки си струва да се проучат в бъдеще. Но най-важният извод от проучването е, че трябва да се разсеят вредните митове, че хомосексуалното поведение е отклонение, което може да бъде идентифицирано и вероятно излекувано. Както толкова много неща за хората, отбелязват авторите, нашата сексуалност е нюансирана и повлияна от всичко, което ни заобикаля. Но също така е напълно човешка.

„Като цяло, тези открития засилват значението на многообразието като ключов аспект на сексуалното поведение“, отбелязва Нийл.