Електромагнитен апокалипсис или само красиви полярни сияния

Мощното слънчево излъчване от категория Х9.3 привлече много внимание, а според последните данни, едновременно с излъчването е имало и мощно изригване на коронарно вещество, и както сега се оказа, в посока точно към Земята. Какво да очакваме през следващите едно-две денонощия, електромагнитен апокалипсис или разкошен спектакъл?

Въпреки че Слънцето наближава своя единадесетгодишен минимум, започнал през 2008 година, броят на петната и коронарните изригвания не падат до нулата. А миналата събота само за едно денонощие едно от големите слънчеви петна се разрасна в цялата активна област AR2673, която е толкова обширна, че можеше да се види с невъоръжено око.

Въпросната активна област се оказа от много „взривоопасен“ тип: в началото на седмицата бяха регистрирани седем умерени излъчвания, а в сряда още шест. И едно от тези шест излъчвания се оказа екстремално мощно и в максимума си достигна 9.3*10⁻⁴ вата на квадратен метър. Пикът на яркостта показва много повече от тези сухи числа.

Слънчевото излъчване създаде някои проблеми в земните комуникации и във връзките между сателитите около планетата. Но това съвсем не е всичко – заедно с излъчването изригна огромно количество коронарна маса. Към днешен ден няма единна теория, която да описва процесите в активните области на Слънцето. Изригванията на коронарна маса се считат за независими от излъчванията, въпреки че често протичат заедно. Огромна маса слънчево вещество полита в пространството със скорост не по-малко от 1000 километра в секунда.

Размерите на плазмения облак са толкова големи, че нашата планета ще се „къпе“ в заредени частици едно-две денонощия. И тези частици ще взаимодействат с магнитното поле на Земята и с всичко, което се намира под него.

Опасно ли е това?

От всички измерени изригвания, за най-силно се счита събитието от 4 октомври 2003 година. На тази дата показанията на всички уреди са достигнали и прехвърлили максимума си, и досега се спори, дали изригването е от клас X28, X35 или все пак от X45. Това изригване е от 3 до 5 пъти по-мощно от сегашното. През 2001 година е регистрирано изригване от клас X20, през 2003 – X16,2 и през 2005 – X17. И нищо, човечеството преживя всичко това и дори успя да забрави тези събития.

Най-голямото познато изригване, засегнало Земята, е събитието „Карингтън“, регистрирано на 1 септември 1859 година от Ричард Карингтън. Това е екстремално мощно слънчево изригване, класифицирано като X45, при което коронарната маса достига Земята само за 17 часа. Полярни сияния са наблюдавани дори в Куба, а на по-север е можело да се четат книги от светлината на полярното сияние. Тогава се е използвал телеграф, който е пострадал много – хората описват силни искри от стълбовете.

През месец март 1989 година е регистрирано изригване от клас X15. След стандартните три и половина дни слънчевата плазма достига Земята и вече технически много по-напредналото човечество се сблъска с някои неособено големи проблеми – изчезна връзката с няколко сателита, а в намиращата се тогава в орбита совалка Дискавъри, електрически сензори започнаха да показват неверни данни. Най-зле бе за жителите на Квебек в Канада. Там се включи високоволтовата защита на далекопроводите и стотици хиляди хора останаха без електричество за 9 часа. След това произшествие, навсякъде бяха взети мерки, това да не може да се повтори.

През 2012 година бе регистрирано изригване, сравнимо с Карингтънското, но тогава потокът заредени частици мина покрай Земята.

Според специалистите, може да има известни проблеми с комуникациите и няколко спътника частично да се повредят, но това не е особено сериозно.

Полярни сияния

Друг фактор, който определя интензитета на въздействието на слънчевата плазма върху Земята, е направлението на плазменото магнитно поле, което засега не е известно. Ако то съвпада със Земното, то ефектът ще е минимален. Но ако е противоположно, можем да очакваме изключително ярки полярни сияния.

Засега прогнозата за нивото на магнитната буря е Кр=7 и това означава, че полярното сияние, предизвикано от мощното слънчево изригване ще може да се наблюдава в средната и северната част на Америка, в почти цялата Великобритания и в по-голямата част на Русия.

Така че си струва тези петък и събота вечер да погледнем към небето – може да видим нещо любопитно, въпреки че сме по на юг. И да пропуснем нещо, със сигурност необичайното явление ще бъде заснето и добре документирано.