ЕС разработва правила за „законно и ефективно“ хакване на криптирана кореспонденция

Европейските органи подготвят законодателна рамка, която ще им даде достъп до криптирани данни на потребителски устройства и услуги, съобщава Politico. За да приложат тази инициатива обаче, властите ще трябва да се изправят срещу многобройни организации за защита на правата на човека, които защитават правото на гражданите на неприкосновеност на личния живот.

От месеци насам младежки банди с тежки криминални досиета сеят хаос в Швеция и Дания, но според датския министър на правосъдието Петер Хумелгард източник на хаоса са не само престъпните банди, но и смартфоните. Цифровите технологии с функции за криптиране „направиха много по-лесно за престъпниците да достигнат до широка аудитория и да координират действията си в реално време“, според Хумелгард.

Правоприлагащите органи в Европа все повече гледат на технологията за криптиране от край до край – гръбнакът на поверителните и сигурни комуникации като на враг.

„Без законен достъп до криптирани комуникации правоприлагащите органи се борят с престъпността на сляпо.“

оплака се Ян оп Ген Оорт от Европол

Няколко държави вече са изготвили национални закони, насочени към борба с технологиите за криптиране на данни. Във Франция това е проектозакон за борба с трафика на наркотици. В Северна Европа властите оказват натиск върху технологичните компании, испанските власти изрично заявяват намерението си да забранят криптирането, а правителството на Обединеното кралство се бори с Apple в съда за правото на достъп до данните на потребителите в облачните хранилища. ЕС обсъжда проект за регионален закон относно материали, свързани със злоупотреба с деца – съдържанието от устройствата ще трябва да се проверява на местно ниво, преди да се изпрати към криптирани системи.

Но органите на ЕС не възнамеряват да спрат дотук.

По-рано този месец Европейската комисия прие нова стратегия за вътрешна сигурност, в която се очертават плановете за създаване на „законен и ефективен“ механизъм за достъп на правоприлагащите органи до данни, както и за намиране на технологични решения за достъп до криптирана информация. Агенцията обяви намерението си да започне работа по нов закон за запазване на данни – в него ще бъдат определени видовете данни, които услуги за съобщения като WhatsApp трябва да запазват, и за какъв период от време. Предишният закон за запазване на данни беше отменен от Върховния съд на ЕС през 2014 година, когато той стигна до заключението, че документът нарушава правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите.

Когато европейските власти започват да разглеждат въпроса за криптирането, те се изправят пред сериозен сблъсък с мощна политическа коалиция от активисти за защита на личните данни, експерти по киберсигурност, разузнавателни агенции и правителства, за които неприкосновеността на личния живот на гражданите е по-важна от нуждите на правоприлагащите органи.

Администрацията на месинджъра Signal, който се счита за индустриален стандарт за криптирани незабавни съобщения вече изрази силна опозиция на инициативата на европейските служители. Президентът на Signal Мередит Уиттакър многократно е предупреждавала, че месинджърът по-скоро ще се оттегли от всяка държава, която изисква отслабване на защитата на месинджъра, отколкото да се съгласи да изпълни такива искания. Това е „фундаментална математическа реалност, според която криптирането или работи за всички, или е нарушено за всички“, обясни позицията си Уитакър. Ръководителят на датското министерство на правосъдието допуска подобен сценарий и не го вижда като проблем.

„Започвам да се питам дали наистина не можем да живеем без тези технологии и платформи.“

каза г-н Хумелгард

При липсата на стандартни правни механизми агенциите работят с инструментите, с които разполагат. Те успешно разбиват системи за криптирани съобщения, създадени от престъпници и прихващат метаданни.