Забрана на ChatGPT: Ще последват ли и други държави примера на Италия?

Миналия петък стремителният възход на изкуствения интелект претърпя сериозен неуспех, след като Италия стана първата западна държава, която забрани работата на ChatGPT на територията си.

Италианските агенции за защита на данните въведоха забраната, позовавайки се на опасения за неприкосновеността на личния живот, но тази забрана вече привлича вниманието на регулаторните органи в други държави, някои от които не изключват идеята за забрана на чатбота и в собствените си страни. Това потенциално може да сложи спирачки на възхода, воден от OpenAI и други компании за изкуствен интелект, които пускат нови и подобрени итерации на своите продукти по-бързо от всякога.

По-големият въпрос сега е какво ще се случи по-нататък?

Могат ли регулаторните органи да „оковат с вериги“ изкуствения интелект?

След стартирането на ChatGPT през ноември миналата година, създателите му от OpenAI не са поглеждали назад. Популярността на ChatGPT привлече още финансиране от Microsoft, която иска да вдъхне свеж въздух в своите продукти като приложенията за продуктивност Office и дори успя да съживи малко използваната си търсачка Bing, благодарение на технологията на OpenAI.

На фона на целия шум около възможностите на изкуствения интелект, рисковете от използването му бяха премълчани. Интересен инженеринг вече съобщи как OpenAI е отстранил грешка, която е позволила на малък брой потребители да виждат историята на чатовете на други хора. Очакваше се подробен доклад за инцидента, но две седмици по-късно все още не сме чули нищо от компанията.

Без да се притеснява, компанията продължи и пусна дори плъгини за ChatGPT, които позволяват на потребителите и разработчиците да споделят повече данни с ChatGPT и добавят още един слой сложност към цялата система.

Италианският регулатор за защита на личните данни, Garante, който работи независимо от правителството, издаде забрана след случай на нарушаване на поверителността, при който чувствителна информация от потребителите, като например техните имена и фамилии и финансова информация, като последните четири цифри на кредитната им карта, датата на изтичане на валидността ѝ, останаха изложени на показ в продължение на повече от девет часа.

Garante също така подчерта, че OpenAI не разполага с механизми, които да проверяват дали нейните потребители наистина са на възраст над 13 години, каквото е законовото изискване за използването на ChatGPT. След забраната OpenAI спря услугите си в Италия и заяви, че ще работи с регулатора, за да възстанови работата на ChatGPT в страната.

Забраната обаче създава прецедент за други регулаторни органи в Европа, които могат да последват примера на Италия и да спрат ChatGPT и други услуги с изкуствен интелект, докато не бъдат разбрани и разгледани проблемите, свързани с неприкосновеността на личните данни на потребителите.

Европейският съюз е първият, който предложи закон за справяне с предизвикателствата и резултатите от ИИ в света. Въпреки че правилата и разпоредбите на този акт все още трябва да се обсъждат и до прилагането му може да минат няколко години, регулаторните органи са на мнение, че разпоредбите на Общ регламент относно защитата на данните (GDPR) се прилагат и за компаниите, работещи с ИИ, и могат да се използват, за да се включат техните дейности в регулаторния обхват.

Институтът Future of Life Insitute (FLI) посочи някои възможни апокалиптични събития от далечното бъдеще като рискове за налагане на мораториум върху изследванията в областта на ИИ за следващите шест месеца – писмо, което неговият финансов спонсор Илън Мъск подписа.

Може би въпросите за неприкосновеността на личния живот на системите с изкуствен интелект са били всичко, което е било необходимо да се изтъкне, за да се „подрежат крилата“ на OpenAI и да се даде отпор на компаниите, които действат агресивно в тази сфера. Въпреки това забраната ще постави фокус върху въпроси, които трябва да бъдат обсъдени и изгладени, преди да възвестим новата ера на изкуствения интелект.