Защо енергийната индустрия трудно приема технологични иновации?

Енергийната индустрия се променя. Проактивно или реактивно, компаниите, енергийните компании, които съществуват от десетилетия по света, а понякога и от векове, са принудени да се адаптират. Тъй като исканията на акционерите и заинтересованите страни навсякъде по света продължават да се увеличават, настоящите, утвърдени компании са принудени да се променят със скорост, която не е виждана досега. Както организационно, така и оперативно, много от тези бизнеси просто не са в състояние да се адаптират достатъчно бързо, като по този начин създават огромни възможности за възникването на нови играчи на пазара, особено на онези, които дават приоритет на иновациите в сектора.

И все пак обаче едни от най-старите лидери в енергийната индустрия често популяризират технологични решения, които изглеждат страхотно на хартия, но не успяват да отговорят на някои от най-ключовите уникални предизвикателства, които само хората, които имат подходящия опит, могат да идентифицират. Чрез комбиниран фокус върху модернизацията, правилните партньорства и разбирането на клиентските потребности, някои от най-големите световни компании в брашна биха могли да бъдат двигатели на неизбежната модернизация и иновативното бъдеще на енергийната промишленост, а както добре знаем, енергетиката е сфера, която засяга всички и всичко.

По този начин силните технологии, съчетани с правилния ориентиран към клиентите, интерактивен подход, биха означавали, че най-накрая бързо развиващите се компании ще могат да участват в битка с условията на тази между Давид и Голиат, за да се конкурират с гигантите в енергийната индустрия. Например, това вече се е случвало в историята на стоковите пазари и много стартиращи компании изцяло предефинираха начина на търговия в рамките на само няколко години. Това означава, че най-накрая те са предизвикали някои от най-големите и утвърдени играчи в тази многомилиардна енергийна индустрия.

Както илюстрира този пример, голяма част от успеха на такива нарастващи технологични компании се основава на начина, по който те изграждат и проектират своите организации. В основата на това стои една ключова характеристика: способността на технологично-ориентираните компании да реагират на енергийния пазар по изключително пъргав начин. Този интерактивен подход означава, че малките играчи могат да доставят това, от което се нуждаят техните клиенти, като внедрят съвременните технологии по по-мощен начин, който добавя по-голяма стойност. Въпреки това предимство обаче пред тях стои и огромното предизвикателство за изграждане на целия бизнес, съоръжения и инфраструктура изцяло от нулата, а след това и изграждане на доверени бизнес партньорства. Една от причините в Източна Европа да не виждаме особено много признаци на раздвижване на енергийния пазар и влизането на нови играчи е , че винаги има недостиг на наличните ресурси на изпълнение, особено при стартирането на компаниите. Обикновено на утвърдените конкуренти на пазара не им липсват ресурси, като в същото време те имат и по-големи възможности за посрещане на предизвикателства.

Подобно на всяка битка, пред която е изправен един предприемачески стартъп, всяка една стартираща от нулата нова енергийна компания се нуждае от известни начални капитали – човешки и финансови, партньорства и технологична основа, върху която да стъпи, за да успее да пробие в този силно олигополизиран сектор, какъвто е енергетиката през последните десетилетия не само в Източна Европа, но на практика и по целия свят. За да успее една стартираща енергийна компания в сектора на крайните доставки на клиенти, то е необходимо тя да се фокусира върху една конкретна ниша, проблем или възможност уникално търговско предимство, което би могла да предложи, за да започне да привлича вниманието и да представи себе си като атрактивна на бъдещите си клиенти. Едно от най-големите уникални търговски предимства, които енергийните компании биха могли да имат спрямо традиционните, стари играчи на пазара, е именно технологично управление и иновативното посредничество и управление на услугите от самия клиент.

До голяма степен възможността за развитие на пазара на нови конкуренти в лицето на стартиращи енергийни компании зависи и от възможностите, които правителствата на отделните държави дават. Именно това е и причината да можем да открием много повече стартиращи енергийни компании в САЩ, отколкото в Европа, тъй като регулациите за доставяне на енергия до крайни потребители, придобиване на разрешение за извършване на този тип дейност и възможностите за въвеждане на иновативни подходи и управление на клиентските услуги са много по-разширени в повечето щати на САЩ, отколкото в Европа. Старият континент определено не може да се похвали като атрактивен за енергийните стартъпи.

Друга причина се състои във факта, че индустриалните гиганти често са част от едни по-широки екосистеми, които много често имат толкова дълбоки връзки в социалната реалност, в която се намират, че е трудно те да бъдат проследени в рамките на един човешки живот. Именно защото тези дълбоко вкоренени връзки са едни от най-ключовите ресурси на старите енергийни гиганти по света, затова последните често задържат възможността екосистемите им да се променят.

В крайна сметка обаче, енергийните стартъпи имат съществено, уникално предимство, с което превъзхождат, поне на този етап, традиционните енергийни гиганти – имат способността да отключват ефективност и стойност за клиентите, възползвайки се от най-съвременните технологични решения, вместо фокусът им да се ограничава само върху доставянето на енергия. И именно затова много анализатори залагат на тях като на двигател на технологичните революции в енергийния сектор.