Защо и как Финландия построи мрежа от ядрени бункери с огромен капацитет

Столицата на Финландия Хелзинки, с население 658 000 души, е оживен метрополис, който напълно отговаря на ролята на модерен европейски град. На 18 метра под града обаче се намира нещо, което може би не очаквате – огромна мрежа от пещери и тунели, издълбани от скалите, които могат да поберат всички жители на Хелзинки и още близо четвърт милион души.

Нескромните входове към този подземен свят са разположени в града като метростанции, но обикновената фасада крие нещо по-тъмно. Основното предназначение на този град под града е да функционира като мащабно бомбоубежище, а може би и като ядрен бункер. 

Те се наричат убежища за гражданска отбрана

Само в Хелзинки има около 5500 такива, въпреки че могат да бъдат открити в цялата скандинавска страна.

Тези бункери могат да осигурят убежище от конвенционални бомби, ядрени оръжия, радиация, биологични и химически оръжия, както и от последиците от тези атаки. В тях има запаси от вода, храна и медикаменти, които могат да стигнат за седмици, както и точки за достъп до повърхността за попълване на запасите. Те разполагат с независими системи за филтриране на въздуха и водата, както и с електрозахранване, съоръжения за дезинфекция и двойни укрепени врати, които помагат за поддържането на затворена среда. 

За щастие, най-лошият сценарий все още не е наложил използването на тези убежища, но това не означава, че те няма да се използват. Ето защо Финландия е изградила огромна мрежа от бомбоубежища и как те служат на града днес.

Не просто бункери

Разбира се, изграждането и поддръжката на тези бункери са свързани със значителни финансови разходи. Макар че бункерите се подлагат на редовни учения за готовност, тези големи пространства често се използват редовно и за по-приятни дейности.

Тъй като много от тези бункери съдържат големи открити пространства, те могат да бъдат организирани като спортни арени. Тези арени могат да се отдават под наем на младежки и аматьорски лиги, за да се компенсират разходите за поддръжка на съоръженията. Някои бункери съдържат дори плувни басейни с олимпийски размери. В тези бункери могат да се настанят и други предприятия, които да подпомагат тези спомагателни функции, като например щандове за храна и напитки. В някои от бункерите има дори детски площадки.

Цялата тази дейност означава, че бункерите съдържат и големи подземни паркинги. В случай на извънредна ситуация паркираните автомобили могат да осигурят малки частни пространства за отделни лица и семейства, докато спортните площадки могат да бъдат разчистени, а басейните – източени и превърнати в убежища при бедствия в рамките на 72 часа.

Тези бункери не стоят безучастно и не се пълнят с паяжини. Те са полезни обществени пространства, а редовното им използване означава, че остават едновременно чисти и познати. Разбира се, те са и постоянно напомняне за предстоящите рискове. И така, какво изобщо е довело до създаването на тези бункери?

Защо са били построени?

Войната нееднократно е донесла разрушения на европейския континент. Реалност, която финландският народ познава твърде добре. В първите дни на Втората световна война Съветският съюз нахлува във Финландия в кампания, известна днес като Зимната война. Загубите на съветските войски са много по-големи от тези на Финландия, но в крайна сметка Съветският съюз просто има твърде много войници, за да може Финландия да се защити ефективно, и е подписан мирен договор. В него се отстъпва 12% от територията на Финландия на Съветския съюз, по-голямата част от която Русия контролира и до днес.

Народът на Финландия запазва белезите от тази война. 

Днес Финландия има най-дългата сухопътна граница с Русия от всички държави в Европейския съюз – над 1300 километра. Въпреки че като цяло поддържат позиция на неутралитет след Втората световна война, те също така насърчават чувството за готовност.

Първите финландски ядрени бункери са построени през 60-те години на миналия век в напрегнатите и все още ескалиращи дни на Студената война, в която близкият съсед е основен играч. Строежът продължава и днес, като финландското законодателство изисква сградите над определен размер да съдържат убежище. Руското нахлуване в Украйна, както и неотдавнашното решение на Финландия да се присъедини към НАТО, правят тази подготовка особено актуална, дори и гражданите да се надяват, че тези бункери никога няма да бъдат наистина необходими.