Защо Илън Мъск иска да потопи колкото се може по-бързо МКС?

На пръв поглед изглежда странно да чуем от Илън Мъск – човекът, известен с грандиозните си космически планове и създател, собственик и ръководител на SpaceX – компанията, която печели пари от изстрелвания към Международната космическа станция (МКС) – че иска да изведе станцията от орбита възможно най-скоро. И то не просто преди крайния срок (2030 г.), а буквално през следващите една-две години. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в ситуацията, става ясно: Мъск планира по-мащабни проекти и открито заявява, че орбиталните станции „са отслужили времето си“. Според милиардера е време човечеството да се отправи към Марс.

Защо ни е необходима МКС?

В средата на 2024 г. НАСА обяви, че подготовката на „последната фаза“ от експлоатацията на Международната космическа станция е приключила. „Управляемото сваляне“ на МКС от орбита американската космическа агенция е планирала за 2030 г.: модулът, наречен Deorbit Vehicle (DOV), трябва внимателно да потопи останките на станцията в Тихия океан. Договорът за изграждане на „кораба за потапяне“ (на стойност приблизително 843 млн. долара) е поверен на компанията на Илън Мъск.

Ситуацията изглеждаше пределно ясна, но самият Мъск заяви в придобитата от него социална мрежа X (бившата Twitter), че станцията не просто трябва да бъде изведена от орбита, а това трябва да стане „възможно най-скоро“, три години по-рано от предвиденото – до 2027 г. Милиардерът придружаваше туитовете си с кратко обяснение: „там няма какво повече да се прави“, „МКС почти не носи полза“, а всички ресурси би било по-добре да се изразходват за марсианските мисии.

„Време е да приключим и да продължим напред – направо към Червената планета“, написа Мъск в социалната мрежа X.

Отстрани изглежда така, сякаш собственикът на SpaceX „реже клона, на който седи“: в крайна сметка именно неговата компания получава прилични пари за доставката на екипажи (Crew Dragon) и товари (Cargo Dragon) до МКС. Нещо повече, на него е поверено и спускането на станцията от орбита, при условие че тя ще продължи да се използва до 2030 г. Така че защо се правят подобни изявления?

Политика, договори и конкуренти

Вероятно става въпрос за това, че Мъск има дългогодишен конфликт с историческия изпълнител на НАСА – Боинг, по отношение на конкуренцията при изстрелването на пилотирани кораби до МКС. Да припомним, че Boeing сериозно закъса със сертифицирането на своя космически кораб Starliner: първите пълноценни полети с екипаж се отлагат вече няколко поредни години, което означава, че изпълнението на договора за шест полета до станцията е под въпрос.

Изводът е, че ако МКС бъде потопена преди 2030 г., Boeing на практика ще изгуби смисъла на изстрелването на своя космически кораб. И тъй като SpaceX вече разполага с Crew Dragon, тя ще получи всички основни договори за доставка на хора и товари (докато станцията е „жива“ и работи).

Освен това, ако изтеглянето на МКС от орбита стане предсрочно, не след дълго ще се появят нови проекти и договори (например полети в лунна орбита или до Марс), които, както се надява Мъск, ще отидат при него. Тези очаквания не са безпочвени, тъй като сега НАСА се оглавява от милиардера Джаред Айзъксман – човек, много близък до Илън.

Дали 47-ият президент на САЩ ще се съгласи на такава радикална стъпка, все още не е ясно, но тъй като Мъск се превърна в активен политически играч, той всячески се опитва да склони Белия дом към преждевременното спускане на МКС от орбита: тази маневра ще позволи да се „освободят ресурси“ за по-далечни космически мисии и проекти. Оказва се, че и в първия, и във втория случай Илън печели. Но какво да кажем за самата станция?

МКС е морално остаряла

МКС е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като най-скъпия обект, построен от човека (струва повече от 150 млрд. долара). След извеждането на станцията в орбита в края на 1998 г. всички 14 участващи държави определят нейния живот до 2024 г., с възможно удължаване до 2028 или 2030 г.

Днес състоянието на тази 17-модулна структура е съвсем не е толкова добро: първите пет модула са изведени на орбита преди повече от 20 години, другите девет – преди повече от 10 години, а останалите три не са кой знае каква ценност.

Ремонтирането на остарелите модули вече е невъзможно: облицовката например не може да бъде подменена. А в нея твърде често започнаха да се образуват пукнатини.

Освен това през 2019 г., след като изследват пространството в различните модули на тази космическа структура, изследователите откриват в тях изобилие от бактерии и гъбички.

Друга опасност за екипажа е постепенното снижаване на МКС, която се върти около Земята на височина около 400 км. Работата е в това, че съществуващите на тази височина остатъци от атмосферата забавят работата на станцията, поради което нейната орбита трябва постоянно да се повдига.

Време е за Марс?

В допълнение към техническата страна на въпроса, още от самото начало на извеждането на станцията в орбита се появяват мнения, че МКС е по-скоро символ на международното сътрудничество, отколкото на научни постижения и пробиви. Противниците на тази теза изтъкват, че на станцията се провеждат хиляди експерименти, изучават се ефектите на микрогравитацията върху човешкия организъм, тестват се нови материали и технологии.

Според ветераните в космонавтиката постоянно обитаемите модули са твърде скъпи, а в научно отношение не носят голяма полза. Поне в сравнение с изграждането на „автоматични лаборатории“ или изпращането на лунни и марсиански мисии.

От друга страна, НАСА считаше и счита, че МКС е „ключът към дългосрочното присъствие в космоса“. В официалната позиция на агенцията се казва, че станцията е „трамплин“ за бъдещите космически мисии, където могат да се тестват системите за поддържане на живота и снабдяването на астронавтите.

Но има един нюанс – през последните години разпоредбите на НАСА за радиационна защита станаха по-строги (което повдига много въпроси от научна гледна точка). В резултат на това сега не се провежда истинско обучение за дългосрочен престой в космоса, което може да продължи няколко години.

Кога и как МКС ще слезе от орбита?

Ако ситуацията се развие по план и потопяването на МКС се осъществи през 2030 г., НАСА ще изпрати към нея „контролиран трезор“ с помощта на все същия кораб на Мъск за 843 млн. долара – така станцията ще може да бъде забавена и насочена към земната атмосфера. По този начин по-голямата част от нейната структура ще изгори, а отломките ще паднат в „Пойнт Немо“ – отдалечен район на Тихия океан, където традиционно се потопяват различните излезли от експлоатация космически апарати.

Тъй като според изчисленията подобна маневра изисква много гориво, изследователите предлагат една допълнителна идея – по възможност спускането на станцията да стане колкото се може по-дълго, за да се увеличи до максимум времето на триене в земната атмосфера, преди да се включат насочващите двигатели. В този случай всичко ще отнеме няколко месеца, през които екипажът вече ще е напуснал МКС, отнасяйки по-ценните научни проби и някои уреди.

Мъск обаче смята, че няма смисъл да се чака до 2030 г., и призовава да се отървем от МКС възможно най-скоро. Все още обаче не е ясно дали той ще успее да убеди НАСА и другите партньори на МКС (Русия, Европа, Канада и Япония). Роскосмос обаче вече изрази своята позиция: ще бъде трудно да се поддържа станцията след 2028 г., а новата руска станция се очаква да бъде готова едва към края на десетилетието.

Какво да кажем за Китай?

Ако МКС бъде потопена през следващите няколко години, международната космонавтика ще се окаже в комична ситуация: Китай има собствена станция – това е Тянгун (също постоянно обитаема), която може да стане практически единствената действаща и значително ще засили позициите на Китай в космоса.

Америка вероятно ще се опита бързо да разгърне комерсиални орбитални платформи – такива са например проектите Axiom и Orbital Reef (Blue Origin). Реалността обаче е такава, че нито един от тях няма да бъде готов до 2027 г., а SpaceX не проявява публичен интерес към създаването на „стационарни“ станции: според Мъск е разработването на Starship за далечни мисии е много по-важно и „не бива да се губи време“.

Така че, ако станцията бъде потопена преди крайния срок, следващата стъпка трябва да бъде Марс. Идеята може да се стори безумна на някои, но като се има предвид политическото влияние на Мъск в Белия дом, тя може да се осъществи. А и нека бъдем честни – сама по себе си тази идея е страхотна.

Бунтът на инженерите и аргументите срещу него

Въпреки вдъхновяващите перспективи, служителите на НАСА и партньорите-участници в МКС съвсем не са готови да се откажат от космическите станции: да прекараш 25 години в изпълнението на един мащабен проект, в който са вложени десетки милиарди долари, и след това изведнъж да го зарежеш предсрочно, за тях е просто абсурдно: официално на станцията е отредена ролята на „лаборатория на бъдещето“. Впрочем тук както обикновено става дума за пари – изтеглянето на станцията от орбита ще остави огромен брой хора без работа.

В допълнение към спора за научните изследвания съществува и политически такъв. МКС е ярък символ на „обединението“ на държавите в космоса и закриването ѝ може да доведе до криза в международното сътрудничество в тази област. Особено като се има предвид, че Китай е вече много много напред в това отношение.

От друга страна, Мъск смята, че „международното сътрудничество може да се организира по други начини“ – например в рамките на комерсиални станции или при подготовката на марсианските експедиции. Самият той категорично смята, че „миналото трябва да остане в миналото“ и че задържането на МКС в орбита само забавя прогреса.

Какво следва

Така че, ако Мъск убеди американското правителство да закрие МКС по-рано, SpaceX ще реализира нелоша печалба от своите космически кораби за НАСА, а Boeing и конкурентите ще останат на сухо. Русия, освен че планира да разработи своя собствена станция, ще продължи активното си сътрудничество с Китай, но от друга страна ще пострада Европа, тъй като всички модулни системи на МКС са взаимосвързани.

Независимо кога точно МКС ще се озове в Пойнт Немо време е станцията да бъде пенсионирана. Така че човечеството ще трябва да направи избор – или да изпрати заместител на МКС в орбита, или да се заеме с пряката подготовка на мисии до Луната и Марс.

Както Мъск неведнъж е подчертавал, „станциите в ниска околоземна орбита са задънена улица“ и „истинската цел е многомесечни мисии до Луната и след това до Марс“. Времето ще покаже доколко е прав, но едно е ясно: с изказването си милиардерът разклати обичайния ред на нещата