Защо котките виждат това, което ние не виждаме: научно обяснение за тяхното суперзрение

Всеки, който има котка, е запознат с този сюжет: домашният любимец внезапно замръзва, загледан в празен ъгъл на стаята. Или започва да търси нещо невидимо, като скача и съска в нищото. Не може да не си помислите – ами ако котките виждат духовете? Но науката има обяснение и то е не по-малко вълнуващо от фантазиите за духове. Причината не е в отвъдното, а в начина, по който са устроени котешките очи. Те наистина забелязват неща, които са скрити за нас. Нещо повече – котките имат заложено нощно виждане, UV детектор и свръхчувствителен радар за движение.

Как са устроени очите на котките и защо те виждат повече

Очите на котките са адаптирани да виждат в тъмното: ретината им има 6-8 пъти повече пръчици – фоторецепторите, които отговарят за зрението в тъмното – от тази на хората.

Освен това те имат tapetum lucidum – огледален слой зад ретината, който усилва отразената светлина. Именно този тапетум кара очите на котките да светят зловещо през нощта – и им помага да виждат там, където хората виждат само тъмнина.

Но това не е всичко. Учени от Университета на Уисконсин-Медисън са открили, че котките са способни да виждат ултравиолетовата светлина, която е напълно невидима за човешкото око. Ние губим този диапазон заради лещата на окото, но при котките тя пропуска ултравиолетовата светлина.

Това означава, че те всъщност могат да виждат следи и маркировки, които за нас не съществуват: петна по растенията, особености на козината на другите животни, следи от урина и т.н.

Какво виждат котките в действителност и защо ние не го забелязваме

Котките имат добре развито периферно зрение – зрителният им ъгъл е около 200 градуса, докато при хората е около 180 градуса. Но най-важното е, че мозъкът им е устроен така, че да реагира мигновено и на най-малкото движение. Докато ние едва започваме да осъзнаваме промяната в пространството, котката вече скача и се втурва след невидима за нас цел. Често това е малък комар, прашинка или дори колебанията на въздуха от някакво движение.

Понякога котките „виждат“ неща, които изобщо не съществуват. Тяхната свръхчувствителност ги кара да обръщат внимание и на най-малките шумове и вибрации. В крайна сметка котките могат да чуват звуци до 64 kHz, докато хората могат да чуват звуци само до 20 kHz. Затова те могат да реагират на високочестотните звуци от домакинските уреди, които ние не можем да чуем. Или на слабите електромагнитни полета (въпреки че научните доказателства за това все още са ограничени и противоречиви). Ето защо изглежда, че те усещат нещо неземно.

Трябва ли да се притеснявам, ако котката ми се държи странно?

Не. Това поведение е нормално за една здрава, бдителна котка. Напротив, ако домашният любимец е престанал да проявява интерес към заобикалящата го среда – това може да е повод за безпокойство. А мистичното вглеждане в празнотата и диалогът с невидим събеседник – това са нормални, макар и странни навици на котките. Най-вероятно става дума само за прашинка в ултравиолетовата светлина, движение на въздуха или шумен хладилник.

Все пак котките наистина виждат повече от нас – не в мистичен, а във физиологичен смисъл. Те живеят в свят, изпълнен с други нюанси, следи и движения. И затова е толкова очарователно да ги наблюдаваме.