Защо лекарите искат задължително пациентите да се ваксинират срещу COVID-19, за да получат трансплантация?

Мъж от Масачузетс е избрал смъртта пред животоспасяваща трансплантация, тъй като е отказал да се ваксинира срещу COVID-19.

Както съобщават от CBS Boston, 31-годишният Д. Дж. Фъргюсън, пациент, който преди това е бил начело в списъка на чакащите за сърдечна трансплантация в болницата Brigham and Women’s Hospital в Бостън, е премахнат от списъка с получатели на донори, защото е отказал да бъде ваксиниран срещу коронавирус, което го прави лош кандидат за рисковата операция.

Болниците имат практиката да отказват трансплантации на органи на хора, които водят високо рисков начин на живот, като под това се разбира употребяване на наркотици, алкохол, тютюнопушене, а понякога и на хора със затлъстяване, защото има много по-малко органи за трансплантация, отколкото нуждаещи се от тях. Това несъответствие изправя лекарите пред тежкия и труден за морално преглъщане избор на това на кого да бъде трансплантиран важен орган и кой да бъде оставен да умре. Идеята е, че тези избори винаги трябва да бъдат правени по начин, който е едновременно циничен, но и утилитарен – като най-добри се избират онези кандидати за трансплантация на органи, които имат най-големи дългосрочни перспективи за оцеляване и са най-малко застрашени от други заболявания и ранна смърт. В разгара на пандемията от коронавируса обаче изглежда някои болници вече са добавили още критерии в процеса на тази оценка, като изглежда отчитат с голямо значение дали някой е ваксиниран или не, когато става дума за дългосрочните му перспективи за оцеляване. Шансът заразен с COVID-19 пациент да оцелее, ако преди това е претърпял трансплантация на орган, е наистина много силно занижен, тъй като преди и след самата трансплантация се провежда медикаментозна терапия, която има за цел да попречи на организма да отхвърли трансплантирания орган, но в същото време унищожава изцяло изградената имунна система на пациента.

„С извършването на каквато и да било трансплантация на орган – дали ще бъде на бъбрек, на сърце или друго, пациентът след операцията остава на практика без имунна система“, казва Артър Каплан, ръководител на екипа по медицинска етика в NYU Grossman School of Medicine, пред CBS. Когато човек е в такава ситуация обикновените и тривиални настинки и вируси могат да станат сериозна заплаха за живота, въпреки че едва ли някой от нас се чувства на смъртно легло, когато се зарази със сезонен грип или с обикновена настинка. Като се има предвид високата смъртност от COVID-19 това допълнително намалява шансовете за оцеляване и преборване на вируса от пациент с нулева имунна система, което действително представлява висок риск за живота му и води до оценки от рода, че не е благоприятен кандидат за подобна операция.

Семейството на Фъргюсън, разбира се, не гледа на нещата по този начин, като бащата на пациента смята, че задължителното изискване синът му да се ваксинира срещу смъртоносния дори за обикновените хора COVID-19, е неоснователно и нарушава неговите права, като се аргументира, че е несправедливо лекарите да искат това, при положение, че сина му не вярва във ваксините.

„Това е сурова политика, която те прилагат, и тъй като той няма да се ваксинира, решиха да го извадят от списъка с чакащите за сърдечна трансплантация“.

В изявление пред CBS екипът на болницата разяснява, че тя далеч не е единствената, която прилага такава политика.

„Както при много други програми за трансплантация на органи в Съединените щати ваксината срещу COVID-19 е ключово изискване по отношение на оценката на начина на живот на пациентите, през която е необходимо да преминат, за да участват в списъка с чакащите за трансплантация, за да се гарантира възможно най-ползотворното използване на органите за даряване“, се казва в изявлението на болницата, в което се уточнява, че е направен прогностичен анализ с помощта на компютърна симулация, подкрепена с данни от системата Mass General Brigham, като прогнозата е, че пациент след трансплантация и със срината имунна система е 20 пъти по-вероятно да почине от COVID-19, отколкото от обикновен грип – тази оценка е много близка и до общата вероятност за смъртност от COVID-19 спрямо обикновения грип и при обикновените неваксинирани хора, съгласно оценките на СЗО от миналата година.

Така новината за отказа бързо придоби международна популярност, след като беше отразена от британски таблоид, като в последствие привлече вниманието на множество антиваксърски групи.

Случаят илюстрира тежките прецеденти и естество на медицинската етика и изключително трудните решения, пред които трябва да се изправят американските болници, на фона на влошаване на глобалната ситуация с пандемията.

Семейството на Фюргънсън също е направило своя избор и залага на принципите си пред шансовете за оцеляване на сина си, а болниците от своя страна е неизбежно да гарантират, че ще оползотворят по най-добрия възможен начин, съгласно наличната информация и прогностични инструменти, така че пациентите, които ги получат, да живеят възможно най-дълго. В медицинската етика подобни казуси събуждат висока морална чувствителност и много често стават обект на недоволство, гняв и страх от страна на масовия човек, но за съжаление подобен род дилеми са неизбежни, а решенията, които медиците вземат, често изглеждат сурови.