Защо САЩ са изхвърляли радиоактивни вещества в околната среда

Втората световна война променя хода на историята и поставя началото на ядрената ера. След бомбардировката на Хирошима и Нагасаки през 1945 г. светът навлезе в епоха на глобално недоверие, страхове и безпрецедентни надпревари във въоръжаването. САЩ, които първи използваха ядрени оръжия, не се съмняваха, че потенциалните им противници скоро ще усвоят същата технология. И така, през септември 1949 г. неочакваното откритие на служител на ядрения комплекс в Ханфорд, Вашингтон, е първият сигнал за новата реалност ~ Съветският съюз успешно е провел първия си ядрен опит. Това събитие подтикна САЩ към експеримент, който се превърна в един от най-мрачните епизоди в историята на американската ядрена програма – Green Run.

Green Run: ядреният експеримент под прикритие

След като инженерът Джак Хийли открива следи от радиоактивни частици върху филтрите в планината Ратълснейк, американското разузнаване разбира, че ядрените опити могат да бъдат открити на големи разстояния чрез радионуклидите в атмосферата. Това откритие се превръща в ключов елемент в бъдещата стратегия на САЩ за глобално наблюдение на ядрените дейности на другите държави. Въпреки това са били необходими тестове, за да се превърне идеята в практически инструмент.

През декември 1949 г. в Ханфорд е проведен експеримент с умишлено изпускане на радиоактивни вещества. За експеримента е решено да се използва слабо охладено ядрено гориво. За разлика от конвенционалното гориво, което се оставя да се охлади до 125 дни, този път се използват отпадъци, които са се охлаждали само 16 дни. В резултат на това в атмосферата са изхвърлени огромни количества радиоактивен йод-131 и ксенон-133.

Защо тези тестове се превърнаха в трагедия

Първоначално се очакваше, че Green Run ще изхвърли в околната среда около 4 000 кюри радиоактивен йод. В действителност обаче в атмосферата е изхвърлено почти два пъти повече – около 8000 кюри. Тази цифра е сравнима с около 1% от всички изхвърляния от обекта през предходните две години, но именно еднократната концентрация и липсата на предупреждение направиха инцидента особено опасен.

Успехът на експеримента е зависел от стабилните метеорологични условия, за да може точно да се проследи разпространението на частиците. Но времето се оказа непредсказуемо: вместо да остане в ниските слоеве на атмосферата, както се надяват американските учени, радиоактивният материал се утаява на земята. Под въздействието на циклона те се разпространяват в целия щат Вашингтон, като замърсяват водата, почвата и растителността.

Мониторингът показва, че нивото на йод-131 във въздуха е 400 пъти по-високо от допустимото за селскостопанските животни. Този радиоизотоп е особено опасен за човешката щитовидна жлеза, особено при децата. Въпреки че замърсяването е било временно, неговият обхват буди сериозна загриженост, а последиците всъщност все още са неизвестни.

Тайната, която е останала скрита в продължение на десетилетия

Най-притеснителното в историята на Green Run е пълната секретност. Местните жители дори не подозират, че са станали участници в опасен експеримент. Никой не е бил евакуиран, не е имало информационна кампания или медицинско наблюдение. Нещо повече, данните за емисиите са били пазени в най-строга тайна в продължение на повече от 40 години.

Едва през 90-те години на ХХ век, след края на Студената война, започват да излизат наяве факти за мащабни радиационни експерименти, провеждани на територията на САЩ. През 1994 г. Министерството на енергетиката създава Комитет по етика на радиационните изследвания, за да се изясни как точно хората са били използвани като опитни обекти без тяхно знание.

Колко пъти САЩ са освобождавали радиоактивни вещества в атмосферата

Оказва се, че Green Run е само един от многото епизоди. От 1944 г. до 1970 г. САЩ са извършили стотици тайни изпускания на радиоактивни вещества. Експериментите се провеждат на места в цялата страна – Юта, Айдахо, Невада, Аляска и Ню Мексико. Всички те са били част от правителствена програма за изучаване въздействието на радиацията и начините за нейното откриване.

Лицата, изложени на тези изхвърляния, стават известни като „Downwinders“ – хора, които живеят откъм вятъра на източниците на радиоактивно замърсяване. В повечето случаи те дори не са знаели, че са изложени на риск. Учените изчисляват, че Green Run увеличава вероятността от смърт от рак на щитовидната жлеза само с 0,04%, но дори такива минимални стойности не могат да оправдаят тайните експерименти върху населението.

Както отбелязва биоетикът и историк Джонатан Морено, „цифрите са слаба утеха за тези, които са отгледали децата си на заразена земя“. Хората не само че не са дали съгласието си да участват в експеримента – те дори не са знаели за него. Докато информацията стане достъпна, са минали десетилетия. А доверието в правителството било безвъзвратно накърнено.

Комисията по етика обобщава, че дори и вредите за здравето да са незначителни, самият факт, че хората тайно са били изложени на риск, е сериозно нарушение на етичните стандарти.

Но все пак дори и експерименти от подобен род според законите на САЩ трябва да бъдат разсекретени след 40-50 години. За ужасите на Чернобил все още не всичко е известно, а и колко подобни опити са провеждани в бившия СССР и сегашна РФ няма откъде да знаем, понеже информацията от подобен род в тази страна по принцип не се разкрива пред медиите и съответно, пред хората.

Истории като тази напомнят колко важни са прозрачността, надзорът и отчетността за правителствата и учените, особено когато става въпрос за технологии, които могат да променят живота на цели региони завинаги.