Защо съвременното общество е погълнато от стреса?

Въпреки че се предполага, че технологиите улесняват ежедневието, а интернет ни позволява да общуваме и работим от различни краища на света, повечето хора страдат от високи нива на стрес. Уви, именно повсеместното разпространение на технологиите и стремежът да бъдем винаги „свързани“ са създали среда, в която хората остават „нащрек“ през повечето време. Имейлите, социалните медии и смартфоните всъщност не ни позволяват да се отпуснем. А когато към всичко това се добавят натискът на работното място, икономическата ситуация плюс социалните и политическите промени, нивата на стрес значително се повишават.

И така, може ли съвременното общество да се счита за най-стресираното в историята? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме няколко гледни точки. На първо място, трябва да се има предвид, че стресът не е ново явление. Нашите предци например са се сблъсквали с много стресови фактори, включително борбата за оцеляване, търсенето на храна или защитата от хищници и врагове, но източниците на стрес са еволюирали. И така, какво се случва с нас днес и защо?

Факторите на стреса

Докато в миналото стресовите фактори са били по-непосредствени и физически, в днешното общество те често са по-хронични и психологически. Експертите посочват като основна причина за това състояние на нещата натиска на работното място, икономическите проблеми и социалните изисквания.

Трябва да се има предвид, че учените отдавна се опитват да определят количествено и да сравнят нивата на стрес в различните епохи. Така например в документ, изготвен от Американската психологическа асоциация (АПА), се посочва, че през последните десетилетия нивата на стрес в САЩ се повишават, а основните му източници са работата, парите, икономическата ситуация, политическата и социалната несигурност и неопределеност. Всъщност, почти навсякъде се наблюдава същата ситуация.

Да напомним, че самият стрес е физиологичен и психологически отговор на възприеманите предизвикателства и заплахи, който е неразделна част от човешкия живот през цялата история на нашия вид. Съвсем просто е – без стрес човечеството просто не би могло да оцелее.

Краткосрочен и дългосрочен стрес

От еволюционна гледна точка телата ни са създадени да се справят с острия (краткосрочен) стрес. Хроничният (дългосрочен) стрес обаче може да има вредни последици за здравето. Това се потвърждава от американския невроендокринолог Робърт Саполски, който отбелязва, че хроничният стрес може да доведе до здравословни проблеми като сърдечни заболявания, диабет и психични разстройства.

В книгата си „Защо зебрите не получават инфаркти. Психология на стреса“ професорът от Станфордския университет обяснява защо хроничният стрес, който е често срещан в съвременния живот, може да бъде по-разрушителен от острия стрес, с който са се сблъсквали нашите предци.

Ако „включваме“ стресовата реакция твърде често или не я „изключваме“, когато стресовото събитие приключи, стресовата реакция може да стане разрушителна. Най-често болестите, свързани със стреса, са разстройства, причинени от свръхреакция на стреса

– пише Саполски.

Пандемията и стресът

Несъмнено пандемията от COVID-19 бе повратна точка в показателите за стрес. Това явление засили стреса и негативните емоции на глобално ниво, както показват множество научни изследвания. Така например според Годишния доклад на Галъп за глобалния емоционален стрес през 2022 г. втората година от пандемията (2021 г.) е била дори по-емоционално стресираща от първата. Този анализ се основава на проучвания сред възрастни в 122 държави, като се отчитат както отрицателните, така и положителните преживявания.

Въпреки това, въпреки че светът преминава през труден етап, що се отнася до емоциите, последните данни дават малко повече надежда. Според Доклада на Галъп за глобалните емоции през 2023 г. положителните преживявания показват леко възстановяване през 2022 г. след значителен спад през 2021 г. Въпреки това отрицателните преживявания остават на исторически високи нива.

Няма преки доказателства защо броят на положителните резултати е бил по-голям през 2022 г., но можем да предположим, че е имало облекчение, когато хората са започнали да преодоляват последиците от пандемията“,

коментира Рей пред новинарския канал CNN.

Но въпреки че се наблюдава известно подобрение, през 2022 г. нивата на стрес в обществото остават непроменени (нито се увеличават, нито намаляват).

„Нямаше движение нагоре, което е положителен знак, но също така остана на най-високото ниво, което бяхме измерили“,

заявиха експертите.

Според изследователите този застой на най-високото регистрирано ниво на негативни преживявания е показателен за глобална ситуация, в която стресът, тревожността и тъгата все още са на преден план.

Според доклада страните с най-негативен профил са Афганистан и Сиера Леоне, където преобладават политическите проблеми и проблемите със сигурността. По-конкретно в Афганистан се наблюдават рекордни нива на тревожност (80%), стрес (74%) и тъга (61%).

Стресът, мозъкът и болестта на Алцхаймер

Тревожни са и резултатите от проучване, публикувано наскоро в списание The Lancet, което показва връзката между хроничния стрес и развитието на болестта на Алцхаймер.

Някои хора имат биологични признаци на болестта на Алцхаймер – протеини, наречени амилоид и тау протеин, които слепват мозъка – но нямат симптоми на болестта. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на факта, че някои хора натрупват така наречения „когнитивен резерв“ – способността на мозъка да намира нови начини за решаване на проблемите и тяхното преодоляване.

„Хората с по-голям „когнитивен резерв“ изглежда са по-способни да се справят със симптомите на деменция, но когато нивата на стрес са високи или постоянни, този резерв намалява, което означава, че те са по-малко склонни да общуват и да поддържат нива на физическа активност (и двете намаляват вероятността от развитие на деменция)“,

обясняват авторите на научния труд.

За да получат цялостна представа за когнитивния резерв, изследователите са създали индекс, като са комбинирали различните данни за нивото на образование, което са получили участниците, за сложността на работата, на която са работили най-дълго, както и за физическата активност, свободното време, социалните контакти и нивата на стрес.

Резултатите, получени по време на работата, показват, че кортизолът (хормонът на стреса) очевидно изтощава и изчерпва когнитивния резерв и е свързан с увеличаване на количеството на тау-протеина, който образува заплитания в мозъчните клетки, като по този начин нарушава тяхната функция. Припомняме, че тау-протеинът е пряко свързан с развитието на заболяване на Алцхаймер. Освен това натрупването му може да направи човека по-податлив на стреса, а самият стрес вероятно може да предизвика промени в тау протеина.

Мобилните устройства и стресът

Друг фактор, който води до хроничен стрес и обяснява защо съвременното общество е измъчвано от негативни емоции и тревоги, са съвременните технологии и, разбира се, социалните мрежи. Да, да, ако много често преглеждате новинарската си емисия, вероятно е време да си вземете почивка. Ново проучване установи, че младите хора, които постоянно преглеждат чуждото съдържание в социалните медии, са по-склонни да изпитват тревожност, депресия и стрес, отколкото активните потребители, които публикуват свои собствени публикации.

За целите на проучването, публикувано в списание Behavior & Information Technology, изследователите са анкетирали 288 участници на възраст между 18 и 34 години, за да разберат връзката между различните стилове на взаимодействие в социалните медии, чувството за самота и психологическия стрес.

Разгледани са три вида използване на социалните мрежи – пасивно (при което потребителите разглеждат единствено съдържанието на други потребители), активно (при което потребителите публикуват свое собствено съдържание, но не взаимодействат пряко с други потребители) и активно-социално (при което те публикуват свое собствено съдържание и взаимодействат с другите потребители и тяхното съдържание).

Резултатите от проучването показват, че пасивното използване на социалните мрежи е свързано с по-високи нива на тревожност, депресия и стрес. Интересно е, че създаването и споделянето на съдържание без пряко взаимодействие с други хора онлайн има положителен ефект върху намаляването на стреса.

Пасивното използване на социалните мрежи и медии не предоставя на потребителите възможности за общуване и себеразкриване, които могат да насърчат връзката и социалната подкрепа. Това може да доведе до това потребителите да се чувстват изолирани и изключени. Това усещане за самота може да доведе до по-високи нива на стрес, тревожност и депресия“, обясняват авторите на изследователския документ.

Както може да се види, съществуват безброй фактори, които оказват отрицателно въздействие върху нивата на стреса и здравето. За щастие, колкото повече знаем за стреса, неговите последици и начините за справяне с него, толкова повече можем да направим за собственото си здраве и благополучие.