Защо тийнейджърите се доверяват повече на изкуствения интелект, отколкото на лекарите?

В Китай нивата на тревожни разстройства, депресия и самоубийства сред младите хора бързо се покачват, а стигмата и страхът от „загуба на репутация“ все още пречат на много хора да потърсят психиатрична помощ. На този фон експертите все по-често обсъждат дали изкуственият интелект може да бъде поне частичен отговор на липсата на подкрепа – особено в области, където специалистите са в дефицит и говоренето за психичното здраве се счита за срамно.

Клиничният психолог Олив Ву и експертът по изкуствен интелект Юк Минг Танг описаха ситуацията в книгата си „DeepSeek и подкрепа за психичното здраве сред китайската младеж“ (DeepSeek and Mental Health Support Among Chinese Youth). Според цитираните данни, симптоми на депресия се срещат при над 20% от китайските юноши, а самоубийството остава водеща причина за смърт сред 15- до 24-годишните. Авторите отдават тази „тиха криза“ на натиска, породен от академичните, кариерните и семейните очаквания, включително натиска, типичен за поколенията с единствени деца, както и на разликата в достъпа до грижи между градските и селските райони.

На този фон популярни ИИ-платформи като DeepSeek се превръщат в „първа линия“ – инструментът, до който е по-лесен достъпа анонимно и без осъждане, 24/7. Танг твърди, че подобни системи могат да бъдат полезни за ранното откриване на проблеми, първоначален скрининг на заявките и наблюдение на състоянието, и потенциално по-добре да достигнат до жителите в отдалечените райони с ниски доходи, благодарение на тяхната мащабируемост и ниска цена.

Авторите обаче подчертават риска в това, че изкуственият интелект може лесно да бъде надценен. Моделите нямат емпатия в човешкия смисъл, могат да тълкуват погрешно фините емоционални състояния и културни нюанси и понякога могат да предоставят вредни съвети поради грешки и „халюцинации“. Поверителността е особен проблем: изтичането на чувствителни данни за уязвимите хора може само да изостри кризата. Затова Ву и Танг предлагат да се разглежда изкуственият интелект като допълнение, а не като заместител, на терапевтите: с постоянен човешки надзор, ясни граници на отговорност и технически мерки за защита на данните, включително криптиране и анонимизация. Те също така предупреждават за дисбаланси в данните за обучение и необходимостта от репрезентативни набори от данни, за да се избегнат неравенствата в достъпа до грижи.

В крайна сметка, авторите виждат изкуствения интелект като шанс за намаляване на бариерите и за по-достъпна подкрепа не само в Китай, но и в други страни, където психичното здраве остава табу. Те обаче твърдят, че успехът на този подход зависи не от „магията на алгоритмите“, а от етичното внедряване, контрола на качеството и регулациите, които дават приоритет на човешката безопасност пред скоростта на иновациите.