Защо учените превърнаха тези хлебарки в киборги?

Учените са оптимизирали моделите на движение на хлебарките киборги с помощта на машинно обучение. Това е нещо реално, което реални човешки същества са постигнали тази година. Първо, хлебарките киборги са нещо, което съществува от години. Не става дума за роботи, вдъхновени от хлебарки – това би било форма на биомимикрия или моделиране на технологии по примера на природата. Не, това са истински, живи насекоми с хирургически имплантиран хардуер, включващ акселерометри, жироскопи, предаватели и батерии. 

Това е много оборудване за такова малко същество.

Затова мадагаскарските съскащи хлебарки са избрани заради изключителния им размер, вариращ от 5 до 7 сантиметра. Въпреки напредналото състояние на роботиката и изкуствения интелект, създаването на малки автоматизирани роботи, способни да се ориентират в нестандартна среда и да се оправят, когато се преобърнат, все още е изключително трудно. И докато някои може да се изкушат да тръгнат по пътя на биомимикрията и да разработят малки роботи, използвайки естествени дизайни, други са решили, че е много по-лесно просто да включат няколко кабела към истинското нещо.

Но всичко това води до един и същи въпрос: защо? 

Според ново проучване в списание „Киборги и бионични системи“ хлебарките киборги са идеално решение за операции по търсене и спасяване. Например, намирането на оцелели при бедствия, затрупани в развалини, е трудно, а времето е от решаващо значение. Хлебарките могат да изследват места, където хората не могат. Но да ги накарате да изпълняват задачите си е съвсем друго предизвикателство.

Как да управлявате това нещо?

В статията учените дават близо 15-годишни примери за това, което те наричат „насекоми като хибридни роботизирани платформи“, включително едно проучване от 2009 г., в което се описва безжичното управление на бръмбар по време на полет. Оказва се обаче, че да накараш насекомо да отиде там, където искаш – дори с имплантирани електроди – не е никак лека задача.

Въз основа на предишни изследвания учените установяват, че хлебарките естествено се движат по някои предвидими начини. Те се движат много, когато е топло, но почти спират, когато температурата падне под 21 градуса. Когато има ярка светлина, те търсят тъмни места, а щом попаднат на тъмно, остават на място. Предпочитат да следват ръбовете на стени и предмети, а когато са на открито, се движат повече или по-малко произволно.

Използвайки камера, сензори за движение и машинно обучение, изследователите разработват програма, която може да използва данните за движението на хлебарка киборг, за да следи дали тя се движи или не. 

Ако установи, че хлебарката е в покой, системата прилага „автоматична стимулация“.

Тя кара хлебарката да се движи отново. Очевидно програмата е работила забележително добре, като учените съобщават: