Защо хората не могат да регенерират своите органи и крайници?

Представете си, че на човек може да му порасне нова ръка или крак така лесно, както на гущера израства опашката. Изгубвате я и след няколко месеца тя отново е на мястото си. Колко страхотно би било това? При някои животни регенерацията е често срещана. Така например гущерите могат да възстановяват опашките си. Но при хората по някаква причина тази способност е много ограничена. Защо сме такива? Какво ни пречи да регенерираме своите органи и крайници? И дали науката някога ще успее да промени това?

Регенерацията при животните

В природата има истински шампиони по регенерация на тялото. Саламандрите например са способни да възстановяват не само лапите и опашката си, но дори и части от сърцето. Морските звезди спокойно възстановяват загубените си лъчи, а гущерите – опашките си. Тези животни разполагат със специален вътрешен механизъм, какъвто хората нямат. Щом нещо се откъсне, организмът пуска нещо като „ремонтен екип“ от специални клетки и всичко започва да расте отново.

Тайната е в т.нар. плурипотентни клетки – те могат да се превърнат във всичко: кожа, кост, нерв и т.н. Тези клетки се втурват към увреденото място и започват да създават нова част от тялото буквално от нулата. Този процес се контролира от специална система от сигнали, която указва на клетките какво и къде да изграждат.

Хората също имат такива сигнали, но те са слаби и не работят толкова ефективно. Затова нашият максимум е да излекуваме драскотина или да възстановим малко черен дроб, но с ръка или крак това няма как да стане.

Защо хората нямат възможност за регенерация

И така, защо хората, при всичката си сложност, не могат да регенерират ръка или крак? Всичко се дължи на начина, по който еволюцията ни е „сглобила“. Имаме силна имунна система и много бърз механизъм за заздравяване на раните. Вместо да израсне отново, тялото ни се опитва да затвори нараняването възможно най-бързо – и това става с белези. Да, белегът се появява бързо, но той не може да възстанови загубената част от тялото.

Това решение се е оказало изгодно за оцеляването. Когато човекът е живял в дивата природа, най-важното е било да не умре от инфекция и да не чака пръстът му да порасне отново. Затова телата ни са предпочели скоростта пред качеството. Раната се затваря бързо, инфекцията не навлиза навътре и човекът оцелява. За тази способност е трябвало да пожертваме регенерацията.

Интересен факт: въпреки че хората не могат да си възвърнат ръката или крака, някои органи все пак могат да се регенерират. Така например кожата и кръвта постоянно се обновяват, а черният дроб може да се възстанови почти на 70% след увреждане. Малките деца дори могат да възстановяват върховете на пръстите си след леки наранявания.

Може ли медицината да регенерира органи

Учените отдавна се опитват да намерят начин да накарат човешкия организъм да се регенерира по същия начин, по който го правят някои животни. Това се прави в областта, наречена регенеративна медицина.

Изследователите използват различни подходи. Някои от тях включват стволови клетки, други използват 3D принтиране на тъкани, а трети – редактиране на гените. Всичко това е необходимо, за да се научи как да се „включат“ процесите при хората, които биха им помогнали да възстановят увредените или изгубени органи.

Стволовите клетки се смятат за най-обещаващи. Тези клетки са способни да се трансформират в различни видове тъкани и, ако са правилно „настроени“, могат да възстановяват увредени участъци от тялото. Те вече помагат за лечение на сърцето след инфаркт или за възстановяване на хрущяла в ставите. Но при по-сложните задачи, като например регенерацията на крайниците, всичко е много по-трудно – тези структури се състоят от множество различни клетки и изискват прецизно взаимодействие между тях.

Учените също така проучват как да отглеждат органи с помощта на 3D принтиране и как да включват „спящите“ гени, отговорни за регенерацията. Всичко това звучи като научна фантастика, но първите успехи вече са налице. Може би в бъдеще медицината ще се научи не само да лекува, но и буквално да отглежда наново това, което преди е изглеждало безвъзвратно загубено.