Защо хората се наричат Homo sapiens и с какво сме по-добри от животните

Думата „човек“ изглежда толкова очевидна, че няма какво да се обяснява. Но зад нея се крие завладяваща история – от древните ѝ корени, означаващи „земно същество“, през оскубаното пиле на Диоген до шведския естествоизпитател, който пръв нарежда хората до маймуните. Как решихме какво означава да бъдеш човек и защо въпросът все още е отворен?

Произходът на думата human (човек)

Английската дума human идва от латинската humanus, която е свързана с homo – латинската дума за човек. Коренът е още по-дълбок: в протоиндоевропейския език думата dhghem- е означавала „земя“, а производната форма буквално се превежда като „земно същество“ – за разлика от боговете. Тоест, ако боговете са „небесни обитатели“, то хората са „тези, които принадлежат на земята“. Същото значение може да се проследи в санскрита, латинския, готския и други древни езици: нашите далечни предци са наричали себе си „земляни“ много преди появата на каквато и да е художествена литература.

Какво означава да бъдеш човек

Древните гърци са едни от първите, които се опитват да дадат точно определение на човека. Когато Платон определил човека като „двукрако, нелетящо същество“, Диоген оскубал един петел, занесъл го в Академията и заявил: „Ето го човекът на Платон!“ След това Платон поправил определението, като добавил „с плоски, широки нокти“.

Този епизод не е просто забавен анекдот. Той показва колко е трудно да се даде определение, което да отделя човека от всички останали живи същества. Всяко формално описание – два крака, без пера, нокти – лесно се опровергава от контрапример. Ученикът на Платон – Аристотел – е избрал друг път: той нарича хората zoōn politikon – „политически животни“, като подчертава способността ни да живеем в общество и да създаваме закони.

През Средновековието и Ренесанса хората започват да се наричат animal rationabile – „разумно животно“. Това определение се е запазило в продължение на векове и като цяло е работило доста добре. Докато един шведски естествоизпитател не решава да поеме по друг път.

Кой е измислил термина Homo sapiens

Карл Линей (1707-1778 г.), шведски биолог и лекар, формализира биномиалната номенклатура – съвременната система за именуване на организмите. Той е смятан за „бащата на съвременната таксономия“. Но една от най-революционните му стъпки не се отнася до цветята или бръмбарите, а до вас и мен.

Линей е първият естествоизпитател, който включва човека в животинското царство. През 1735 г. той поставя човека в клас Четириноги и разред Anthropomorpha, който включва родовете Homo (човек), Simia (маймуна) и Bradypus (ленивец). По-късно, в десетото издание на „Система на природата“, той въвежда нови имена – Mammalia (бозайници) и Primates (примати), и дава на човека пълното двусъставно име Homo sapiens.

Реакцията е била предвидима. Не всички приемат решението да включат хората като животни. Холандският естествоизпитател Гроновиус пише на Линей в писмо от 1-ви септември 1735 г., че не е съгласен с него:

„Въпреки че човекът стои на първо място сред животните, той трябва да се счита за по-висш от всички останали живи същества, създадени от Бога за удоволствие и полза на човека“.

Но Линей е упорит: той приканва критиците си да посочат една-единствена фундаментална разлика между човека и маймуната въз основа на принципите на естествената история. Никой не успял.

Защо Homo sapiens означава разумен човек

Линей не само ни е причислил към приматите, но и ни е дал името, което носим и до днес. Той разграничава хората от другите животни от същия разред Anthropomorpha по способността им да „опознаят себе си“ – Nosce te ipsum. Това накарало Линей да даде видовия епитет sapiens „разумен“ на рода Homo, когато започнал да използва биномиалната номенклатура през 50-те години на XIX век.

Оказва се, че нашето научно наименование – Homo sapiens, „“разумен човек„“ – е не толкова описание на анатомията, колкото философско твърдение. Линей е искал да каже:

„Това, което ни прави специални, не са нашите зъби, нокти или двуноги, а способността ни да осъзнаваме себе си“.

И тук историята прави красив кръг: докато протоиндоевропейските народи преди хилядолетия са определяли хората чрез принадлежността им към земята – „земляни“ в противовес на небесните богове – Линей ни е определял чрез разума и самосъзнанието.

Когато хората престават да мислят за себе си като за част от природата

Отделен въпрос е кога хората изобщо са започнали да мислят за себе си като за нещо различно от останалия жив свят? Няма точен отговор, но разумната оценка е преди около 40 000 години. Тогава се появяват първите сведения за митове, тотеми и ритуали – опити да контролират света около себе си и да се разграничат от него.

Тогава земеделието, религията и културните традиции все повече затвърждават идеята, че хората са нещо отделно. Но от биологична гледна точка това, разбира се, не е вярно: ние сме продукт на еволюцията, както китовете, свинете и червеите. Просто ние сме единственият вид, който си задава въпроса какво ни прави различни от останалите.

И може би основният урок от тази история е в парадокса. Колкото повече научаваме за себе си, толкова по-трудно е да прокараме ясна граница между „нас“ и „тях“. Протоевропейците са наричали себе си „земляни“. Платон ни нарича „двуноги без пера“. Линей ни поставя в една група с шимпанзетата. Всяко следващо определение става по-точно от предишното – и всяко от тях разчупва илюзията за нашата изключителност. Въпросът „какво е човек?“ остава отворен – и може би именно това ни прави хора.