Защо човешкият мозък има гънки и на какво влияят те

Но човешкият мозък е удивително структуриран – покрит е с множество гънки, бразди и хребети, Но за какво служат те? Най-новите изследвания сочат, че гънките на мозъка играят много по-важна роля от това да опаковат тъканта в черепа. Ново изследване на Калифорнийския университет в Бъркли например показва, че сложността на тези структури е пряко свързана с нивото на свързаност на невроните и способността ни да мислим логично.

Какво представляват мозъчните гънки и защо са необходими

Браздите и гънките на мозъка се наричат сулци. Най-малките от тях, третичните сулци, се образуват последни по време на активния растеж на мозъка. Учените са установили, че наличието и дълбочината на тези сулци влияе върху разстоянието между свързаните части на мозъка. Колкото по-къси са тези невронни пътища, толкова по-бързо и ефективно се обработва информацията.

Изследването, проведено върху 43 млади хора, показва, че всяка бразда има уникален модел на невронните връзки, като връзката е не само между близко разположените области, но и между отдалечените. Учените са проявили особен интерес към латералната префронтална кора и латералната париетална кора – области, отговорни за мисленето и разсъжденията на високо ниво.

Трябва да се каже, че не само човешкият мозък има гънки. Хората обаче имат много по-голям брой гънки, отколкото повечето животни. Например кучетата и котките също имат гънки, но те са забележимо по-малко, докато гризачите, като плъховете и мишките, имат почти гладък мозък. Интересно е, че мозъкът на новороденото бебе също е почти напълно гладък. Характерните гънки започват да се формират едва през третото тримесечие на бременността и продължават да се развиват до ранното детство.

Конфигурацията на гънките е уникална за всеки човек, почти като пръстовите отпечатъци, и в бъдеще подобни „невронни пръстови отпечатъци“ могат да се използват за идентифициране на индивидите и дори за оценка на когнитивния потенциал.

Защо формата на мозъка влияе на интелигентността

Учените са установили, че дълбочината на сулциите е свързана с нивото на умствените способности. Колкото по-дълбоки са тези сулци, толкова по-ефективна е невронната мрежа и по-добри са способностите за разсъждение. Освен това повече от 60% от кората на главния мозък е скрита именно в тези гънки. Това подсказва, че ролята им не е второстепенна – те участват активно в обработката на информацията.

Тези констатации се потвърждават от предишно проучване, което свърза дълбочината на сулциите с нивото на мислене. Сега обаче се появиха нови доказателства – дори при хора с еднакво ниво на образование и опит дълбочината и формата на сулциите значително се различават, което означава, че те може да са стабилна индивидуална характеристика.

Изненадващо е, че дори еднояйчните близнаци с еднакъв генетичен код могат да се различават по дълбочина, форма и местоположение на мозъчните гънки. Това предполага, че индивидуалният опит и околната среда оказват влияние върху формирането на мозъчната архитектура.

Това откритие не е просто интересен факт от анатомията, а потенциален инструмент в неврологията на бъдещето. Разбирането на начина, по който мозъчните гируси влияят върху интелигентността и когнитивните способности, може да доведе до нови методи за оценка на умственото развитие и дори до стратегии за учене, основани на мозъчната анатомия.

В обобщение можем да кажем, че мозъчните гируси не са просто гънки, а най-важните анатомични структури, които осигуряват висока ефективност на невронните връзки. Изследванията потвърждават – колкото по-сложна е структурата на тези бразди, толкова по-високи са когнитивните способности. Интелигентността обаче не е свързана само с анатомията. Образованието, опитът и условията на живот също играят ключова роля.