Извънземните може би вече знаят къде се намира Земята – благодарение на нашите радари

Според ново изследване, публикувано от Кралското астрономическо дружество, става ясно, че радарните системи на Земята несъзнателно излъчват нейното местоположение в Космоса, където те могат да бъдат засечени от потенциални извънземни цивилизации. Това откритие поставя под въпрос дебата в общността на SETI за това дали си заслужава целенасочено да се изпращат сигнали с надеждата за контакт, или е по-добре да се мълчи от страх, че слушателите може изобщо да не са приятелски настроени извънземни, а нещо по-коварно, например вогони (измислената извънземна раса от планетата Вогсфера в книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“), които търсят строителна площадка за хиперпространство.

Изследователският екип, ръководен от Рамиро Сайде от Университета в Манчестър, е моделирал радиосигналите, излъчвани както от гражданските летища – Хийтроу, Гетуик, Джей Еф Кей, така и от военните радари. Учените са изчислили как биха изглеждали тези сигнали от шестте най-близки звезди: Barnard, HD 48948, HD 40307, AU Microscopii, HD 216520 и LHS 475.

Резултатите се оказаха впечатляващи. От началото на Студената война през 50-те години на миналия век Земята буквално „крещи“ в космоса с мощни, насочени сигнали. Общата мощност на цивилните радари достига 2х10¹⁶ W, а военните добавят насочен импулс от 1х10¹⁴ W – всичко това образува техносигнатура, която може нееднозначно да се тълкува като знак за интелигентна дейност.

Това изтичане прави нашата планета лесно откриваема за наблюдател с радиотелескоп от мащаба на Green Bank в радиус до 200 светлинни години. По-ранни изследвания с помощта на мощни инструменти като Аресибо дори предполагаха, че Земята може да бъде открита на разстояние до 60 000 светлинни години.

В исторически план ситуацията е била съвсем друга. До средата на XX век радиопредаванията са били толкова слаби, че не са могли да бъдат уловени извън атмосферата. С появата на УКВ телевизията, микровълновия радар и системата за далечно радиолокационно откриване DEW Line в рамките на NORAD, която започна да следи за евентуални заплахи от север, обаче нашата планета се превърна в мощен „фар“ във Вселената.

Саиде почертава: „Тези сигнали, особено военните, могат да бъдат стотици пъти по-мощни, когато се наблюдават от определени точки в космоса.

Нашите резултати показват, че подобни радиосигнали, неволно генерирани от всяка технологично напреднала цивилизация, биха могли да служат като универсален маркер за наличието на разумен живот.“

Въпросът вече не е „да се изпращат или да не се изпращат съобщения“, а „има ли някой там, който ги получава?“. И ако има, как ще бъде възприето това? Като неутрално любопитство, като покана за диалог и приятелство или – в най-лошия случай – като ориентир за една безмилостна инвазионна флотилия?