1000 удара за денонощие: AI превърна войната в автоматичен конвейер на смъртта

Американската армия все по-бързо преминава от анализа на данни към вземането на решения на бойното поле – и изкуственият интелект започва да играе ключова роля в този процес. Един от тези AI инструменти, Project Maven за няколко години се превърна от спомагателна система за преглед на видеозаписи от дронове в пълноценна платформа за управление на бойни операции.

Програмата беше стартирана през 2017 година, когато военните се сблъскаха с неочакван проблем. Потокът от видеоданни от безпилотните летателни апарати нарасна толкова много, че анализаторите физически не успяваха да го обработват. Кадрите трябваше да се преглеждат ръчно, а нужните обекти можеха да се появяват на екрана само за секунди. Maven беше създаден като инструмент, който автоматизира търсенето на цели и намалява натоварването на операторите.

С времето системата се промени. Сега Maven обединява данни от различни източници – сателитни снимки, сигнали от сензори, разузнавателни данни и информация за разположението на войските. Въз основа на тях системата формира обща картина на случващото се и помага да се избере как да се действа по-нататък.

По същество платформата изпълнява едновременно две функции. От една страна, тя анализира обстановката: проследява движения, открива потенциални цели и оценява заплахите. От друга – предлага варианти за действие, като отчита наличните ресурси и условията на операцията. По време на демонстрациите представители на Пентагона показаха как системата превръща откритата цел в готова верига от действия за нанасяне на удар – от идентифициране до избор на средства за поразяване.

Основната промяна е свързана със скоростта. Във военната терминология става дума за така наречената „верига на поражение“ – поредица от стъпки от откриването на целта до нейното унищожаване. Преди този процес можеше да отнеме часове. С появата на Maven той беше съкратен до минути или дори секунди.

Още една крачка напред е свързана с интерфейса. Появата на големи езикови модели позволи взаимодействие със системата чрез обикновен текст. Операторите могат да формулират заявки на естествен език и по-бързо да получават нужната информация. В момента тази част се осигурява от AI модела Claude на Anthropic, но сътрудничеството се оказа напрегнато: разработчикът ограничава използването на системата за напълно автоматични удари и следене на граждани.

Историята на Maven е тясно свързана с конфликтите в технологичната индустрия. Първоначално един от подизпълнителите беше Google, но през 2018 година служителите на компанията се обявиха против участието в военния проект. Част от инженерите напуснаха, а самата компания отказа да поднови договора и заложи в своите принципи забрана за разработване на оръжейни системи. По-късно позицията се смекчи. Ограниченията бяха преразгледани сега и Google отново се разглежда като един от възможните доставчици на технологии. Освен нея, сред кандидатите се споменават OpenAI и xAI.

От 2024 година насам ключова роля в проекта играе компанията Palantir. Компанията, първоначално ориентирана към работа с разузнавателни структури, стана основен технологичен изпълнител. Нейните решения са в основата на настоящата архитектура на системата.

Трудно е да се оцени ефективността на Maven пряко: Пентагонът и изпълнителите не разкриват подробности за приложението ѝ. Въпреки това косвените данни сочат за мащаба. Според оценки на аналитични центрове, след първите седмици на операцията в Иран, интензивността на ударите достигаше 300-500 цели на ден. През първите 24 часа беше съобщено за над 1000 поразени обекта.

Тази скорост означава, че решенията се вземат и реализират почти в реално време.

Именно на този етап се проявява ролята на системи като Maven – те съкращават времето между откриването и действието, превръщайки потока от данни в конкретни команди. В същото време ускорението носи и рискове. При висока плътност на ударите вероятността от грешки се увеличава, а последствията стават по-мащабни. В съобщенията за неотдавнашни атаки се споменават случаи на поразяване на обекти, където са се намирали цивилни, включително деца.

Project Maven показва как се променя самата логика на водене на война. Центърът на тежестта постепенно се измества от количеството техника към скоростта на обработка на информацията и вземането на решения. В такава система предимство получава страната, която по-бързо превръща данните в действия.