Европа ще изгради AI гигафабрики, за да навакса изоставането си в индустрията

През последните месеци концепцията за „гигафабрики“ – съоръжения за изкуствен интелект в промишлен мащаб набира популярност в Европа. Органите на ЕС характеризират тези съоръжения като „динамична екосистема“, която обединява изчислителна мощ, данни и човешки ресурси – всички те са необходими за разработването на модели и приложения на изкуствения интелект.

Европа се намира в догонваща позиция в AI надпреварата в сравнение със САЩ и Китай.

ЕС се състои от 27 държави, което забавя приемането на нови закони. Допълнителни възпиращи фактори са високите цени на електроенергията и острата необходимост от модернизиране на електропреносните мрежи.

„Ние например разполагаме с 30 % повече изследователи в областта на разработването на AI, отколкото САЩ. Имаме и около 7000 стартъпа, разработващи AI, но основната пречка за тях са ограничените изчислителни ресурси. Ето защо ние, заедно с нашите държави членки, решихме да инвестираме в тази критична инфраструктура. Това е много голяма инвестиция, защото те (съоръженията) са четири пъти по-мощни по отношение на изчислителните ресурси от най-големите AI центрове за данни. Разполагаме с всичко необходимо, за да бъдем конкурентоспособни в този сектор, но в същото време искаме да засилим технологичния си суверенитет и конкурентоспособността си.“

цитира CNBC Хенна Вирккунен, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по технологичния суверенитет

Досега ЕС е отпуснал 10 млрд. евро за създаването на 13 съоръжения за изкуствен интелект и 20 млрд. евро като начален капитал за инвестиции в „гигафабрики“, което според властите в региона е „най-голямата публична инвестиция в изкуствен интелект в света“.

Организаторите на проекта вече са получили 76 заявления от 16 държави и 60 обекта, които проявяват интерес към работа в „гигафабриките“. Това е много повече, отколкото регионалните власти са очаквали, но пълноценното стартиране ще изисква огромни инвестиции и от бизнеса. Идеята на „гигафабриките“ е да възпроизвеждат процесите, протичащи в промишлените предприятия, но продуктът не е материални стоки, а усъвършенствани решения с изкуствен интелект. Това ще бъдат центрове за данни с AI ускорители за обучение и работа с AI, както и свързаната с тях инфраструктура, която може да направи AI системите достъпни за компаниите, които не могат да създадат свои собствени.

Една от първите компании, които дадоха пример беше гиганта в областта на телекомуникациите Telenor, която през ноември миналата година пусна свой собствен обект в Норвегия. Сега тя работи с малък клъстер от AI ускорители, за да установи нуждите на пазара, преди да разшири проекта.

„За да приложите AI на практика, трябва да сте готови да поставите критична и представляваща търговска тайна информация в тренировъчен масив.“

заявиха от Telenor

В момента компанията работи с BabelSpeak, своеобразна норвежка версия на ChatGPT, за да помогне на граничните служители да превеждат поверителни диалози, които не могат да бъдат разкрити на обществените служби.

В първите дни на септември в Мюнхен, Германия ще бъде пуснато в експлоатация голямо съоръжение за изкуствен интелект, но то няма да бъде „гигафабрика“. Вирккунен отбеляза, че всяка „гигафабрика“ ще изисква инвестиции в размер между 3 и 5 млрд. евро. Oрганите на ЕС планират да обявят програма тази година за набиране на инвестиции.

Много неща остават неясни: делът на частния капитал в допълнение към средствата на данъкоплатците, капацитетът и размерът на „гигафабриките“ – трудно е да се каже колко ще помогнат за увеличаване на изчислителните ресурси, казват експертите.

Изграждането на всяка от тях може да отнеме година или две, но не е ясно колко време ще отнеме изграждането на електроцентрала за нея. Tрябва да се очаква тя да има мощност от поне 1 гигават, а не се знае дали европейските електропреносни мрежи ще издържат на такова натоварване – „ще са необходими големи инвестиции в системи за оползотворяване на енергията“, посочват експертите.

Сега капацитетът на центровете за данни по света е 85 GW, изчислиха анализатори на швейцарската инвестиционна компания UBS. Като се изхожда от факта, че ЕС възнамерява да инвестира 20 млрд. евро в проекта и да инсталира 100 000 AI ускорителя във всяка „гигафабрика“, капацитетът на всяка от тях може да бъде 100-150 MW, а общият капацитет на всички ще достигне 1,5-2 GW.

Това ще увеличи потреблението на енергия в целия европейски регион с 15% – такава динамика изглежда значителна дори в сравнение със САЩ, на които се пада около 1/3 от световния капацитет. Експертите предупреждават, че няма бърз старт: трябва не само да се закупи оборудване от Nvidia, но и да се пуснат в действие съоръженията и да се направи така, че те да бъдат икономически изгодни. Ще се наложи да се започне в сравнително скромен мащаб, защото ЕС няма да може да създава усъвършенствани модели на ИИ веднага поради разходите. Регионът ще може постепенно да развие инфраструктурата и бизнес процесите и да достигне прилично ниво, но това няма да се случи веднага.