Защо истинската заплаха за работните места не е AI, а безконтролното харчене за него

Идеята, че изкуственият интелект ще погълне човешкия труд, стои в основата на десетилетна техноутопична (или антиутопична) реторика. Още преди 60 години Нобеловият лауреат Хърбърт Саймън пророкува, че „до 20 години машините ще могат да вършат всичко, което може и човек“. В наши дни автори като Даниел Съскънд, със заглавия от типа A World Without Work, подхранват същия страх. А след появата на ChatGPT през 2022 г. мнозина са убедени, че най-накрая моментът е настъпил.

Но новите данни показват съвсем различна картина. Макар корпорации като Amazon, General Motors и Target да оправдават масови съкращения с „внедряване на AI“, реалността е далеч по-прозаична – и значително по-тревожна.

Кое всъщност предизвиква съкращенията?

Последните изследвания на MIT Media Lab сочат, че 95% от пилотните бизнес проекти с генеративен AI се провалят. С други думи – почти никой не успява да трансформира ефективно работните си процеси чрез LLM модели. Паралелно с това проучване на Atlassian показва, че 96% от компаниите не отчитат никакви драматични подобрения в продуктивността. И още по-показателно – 40% от служителите признават, че са получавали „AI-помия“ на работното си място и са губили средно по два часа да поправят грешките на инструментите, които уж трябва да им спестяват време.

Ако AI не носи очакваните резултати, трудно можем да вярваме, че той е виновникът за масовите съкращения. Експерти от BBC виждат корена на проблема другаде – в бурното наемане по време на пандемията, когато лихвите в САЩ бяха почти нулеви. Прекомерният растеж тогава създава условия за неизбежни съкращения сега – независимо от AI.

Но има и по-дълбок пласт: огромните инвестиции в AI инфраструктура, които тепърва започват да тежат на технологичните гиганти.

Индустрия, която залага трилиони срещу приходи от… 30 милиарда

Някои икономически показатели са направо стряскащи.
• Amazon е увеличил капиталовите си разходи от 54 млрд. долара през 2023 до прогнозни 118 млрд. през 2025.
• Meta е осигурила кредитна линия от 27 млрд. долара само за нови дейта центрове.
• Oracle смята да заеме по 25 млрд. долара годишно през следващите години, за да покрие AI договорите си.

Според прогнозите общите инвестиции в AI инфраструктура през 2025 г. може да достигнат един трилион долара. И в същото време очакваните приходи от генеративен AI за тази година едва ли ще надхвърлят 30 млрд.

Това означава, че компаниите харчат пъти повече, отколкото приходите от AI могат да оправдаят. Съкращенията започват да изглеждат не като технологична неизбежност, а като спешно счетоводно балансиране.

Дори Amazon признава това. Макар публично да подчертава „ускорение с помощта на AI“, ръководители вътрешно потвърждават: „AI не е причината зад повечето съкращения“. Главният изпълнителен директор Анди Джеcи също заяви пред инвеститори: „Съкращенията всъщност не са продиктувани от AI“.

Изследователите вече говорят открито за нова криза, подобна на дотком балона от началото на века. Тогава бяха прекалени очакванията към интернет компаниите. Сега е същото – но мащабът е много по-голям.

Игра на тъмно

Липсата на прозрачност само усилва хаоса. Компании като OpenAI и Anthropic не са публични и не са длъжни да декларират финансовите си резултати. Повечето технологични гиганти не отделят приходите от AI от другите си дейности. Microsoft е единственото изключение.

Най-яркият контраст е между NVIDIA – чиято пазарна капитализация надхвърля 5 трилиона долара – и OpenAI, която очаква натрупани загуби от 115 милиарда долара до 2029 г. според собствените ѝ прогнози. И вероятно реалните загуби ще са още по-големи.

На фона на това младите хора усещат, че няма смисъл да се подготвят за традиционна кариера. Митовете за „края на труда“ ги демотивират – и парадоксално ги правят още по-малко конкурентоспособни.

Истината зад големите думи

Авторите на анализа от Fast Company подчертават, че хиперболичните твърдения за AI унищожават потенциала за реални иновации. Огромни ресурси – финансови, физически и човешки – се хвърлят в преследване на илюзорната изкуствена обща интелигентност, докато същевременно пренебрегваме проекти и технологии, които могат да донесат реални ползи.

И когато икономическите напрежения нараснат, първи страдат служителите. Риториката за AI е удобен параван – но причините са болезнено познати: свръххарчене, грешни стратегии и инвестиционен натиск.

В крайна сметка изкуственият интелект не отнема работа. Но разходите за него – и раздутите очаквания – определено го правят.