Изкуствен интелект възроди знанията, унищожени от Везувий

Изкуствен интелект и експертите по древни текстове обединиха усилията си, за да разшифроват свитъци, превърнати в дървени въглища след изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Тези уникални артефакти са открити през 50-те години на 20-и век сред руините на луксозна вила в Херкулан – древноримски град, разрушен заедно с Помпей.

Свитъците от т.нар. вила на папирусите биха могли да дадат на човечеството нови знания за философските и литературните произведения на древния свят.

Съхраняването им обаче се оказало едновременно благословия и проклятие: покрити с вулканична пепел и овъглени от горещината, те оцелели, но станали крехки и практически нечетими. Всеки опит за разопаковането им с ръка води до разрушаване. Повече от 250 години учените се опитват да намерят начини да разчетат тези текстове. През 2023 година няколко технологични компании стартират инициативата Vesuvius Challenge, предлагайки парични награди за успешни опити за дешифриране на свитъците с помощта на технологии за машинно обучение, компютърно зрение и 3D реконструкция.

Тази седмица организаторите обявиха пробив: изследователите са успели да получат първите изображения на вътрешността на един от трите свитъка, съхранявани в Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.

Според съоснователя на конкурса Брент Силс това изображение съдържа повече текст, отколкото е било възможно да се възстанови чрез сканиране на херкуланските свитъци. При сканирането е използван мощният рентгенов източник Diamond Light Source в Центъра за ускоряване на частици в Харуел, близо до Оксфорд. След това изкуственият интелект помогна на изследователите да открият следи от мастило, да подобрят тяхната видимост и практически да разгърнат свитъка, използвайки технология за сегментиране.

Въпреки това ИИ все още е далеч от идеала: от текста могат да бъдат разпознати само отделни думи. Една от първите разпознати думи е древногръцката дума „отвращение“. Участниците в проекта са уверени, че по-нататъшното усъвършенстване на методите ще позволи да се разшифроват още фрагменти. Учените призовават изследователите на древни текстове да се включат в работата, за да се ускори процесът на разчитане на текста. Питър Тот, куратор на гръцката колекция на Бодлианската библиотека заяви, че изследването е едва в началото си.

„Нуждаем се от по-добри изображения, но екипът е уверен, че може да подобри още повече яснотата и четливостта на текста.“

казва той пред AP

Една от целите на проекта е технологията да бъде предоставена на други институции, така че да не се налага останалите два оксфордски свитъка да бъдат транспортирани до изследователския център. Освен това в Националната библиотека на Неапол се съхраняват още около хиляда такива свитъка, които също могат да крият неизвестни писания от древния свят.