ИИ е причината, поради която все още не сме открили извънземни, предполага страховито проучване

Изкуственият интелект (ИИ) напредва с изумителни темпове през последните няколко години. Някои учени вече се стремят към разработването на изкуствена свръхинтелигентност (ASI) – форма на ИИ, която не само ще надмине човешкия интелект, но и няма да бъде ограничена от скоростта на учене на хората.

Но какво, ако този крайъгълен камък не е просто забележително постижение? Ами ако то представлява и огромно препятствие в развитието на всички цивилизации, толкова голямо, че да попречи на дългосрочното им оцеляване?

Тази идея е в основата на научна статия, наскоро публикувана в Acta Astronautica. Възможно ли е изкуственият интелект да е „големия филтър“ на Вселената – праг, който е толкова труден за преодоляване, че не позволява на повечето живи същества да се развият в космически цивилизации?

Това е концепция, която може да обясни защо търсенето на извънземен интелект (Seti) все още не е открило признаци на напреднали технически цивилизации на други места в галактиката.

Хипотезата за „големия филтър“ в крайна сметка е предложено решение на парадокса на Ферми. Това е въпросът защо във Вселена, която е достатъчно обширна и древна, за да приюти милиарди потенциално обитаеми планети не сме открили никакви признаци на извънземни цивилизации. Хипотезата предполага, че има непреодолими препятствия в еволюционната хронология на цивилизациите, които им пречат да се развият в космически същества.

Учените смятат, че появата на ASI може да бъде такъв филтър. Бързото развитие на ИИ, което потенциално може да доведе до ASI може да се пресече с критична фаза в развитието на една цивилизация – прехода от еднопланетен към многопланетен вид.

Това е моментът, в който много цивилизации могат да се сринат, тъй като ИИ напредва много по-бързо от способността ни да го контролираме или да изследваме и населяваме устойчиво нашата Слънчева система.

Предизвикателството пред ИИ, и по-конкретно пред ASI се крие в неговата автономна, самоусилваща се и подобряваща се природа. Той притежава потенциала да подобрява собствените си способности със скорост, която изпреварва нашите собствени срокове на еволюция без ИИ.

Потенциалът нещо да се обърка е огромен, което може да доведе до гибелта както на биологичните цивилизации, така и на цивилизациите с ИИ, преди те изобщо да получат възможност да станат многопланетни.

Например, ако държавите все повече разчитат на автономни системи с изкуствен интелект, които се конкурират помежду си и предават властта си на тях, военните способности могат да бъдат използвани за убиване и унищожаване в безпрецедентен мащаб. Това потенциално може да доведе до унищожаване на цялата ни цивилизация, включително и на самите системи с ИИ.

Според оценки на специалисти, при този сценарий типичната продължителност на живота на една технологична цивилизация може да бъде по-малко от 100 години. Това е приблизително времето между момента, в който сме в състояние да приемаме и излъчваме сигнали между звездите (1960 г.), и предполагаемата поява на ASI (2040 г.) на Земята. Това е обезпокоително кратко време, ако се съпостави с космическата времева скала от милиарди години.

Тази оценка, когато се включи в оптимистичните версии на уравнението на Дрейк, което се опитва да оцени броя на активните, комуникиращи извънземни цивилизации в Млечния път предполага, че във всеки един момент там има само няколко интелигентни цивилизации. Освен това, подобно на нас, техните сравнително скромни технологични дейности биха могли да ги направят доста трудни за откриване.

Това изследване не е просто предупредителен разказ за потенциална гибел. То служи като призив за събуждане на човечеството да създаде стабилни регулаторни рамки, които да ръководят развитието на ИИ, включително на военните системи.

Не става въпрос само за предотвратяване на злонамереното използване на ИИ на Земята, но и за гарантиране, че еволюцията на ИИ е в съответствие с дългосрочното оцеляване на нашия вид. Това предполага, че трябва да вложим повече ресурси, за да се превърнем в мултипланетарно общество възможно най-скоро. Това е цел, забравена от времето на проекта „Аполо“, но напоследък разпалваща се отново, благодарение на напредъка на частните компании.

Но дори и всяка държава да се съгласи да спазва строги правила и регулации, нелоялните организации трудно ще бъдат обуздани.

Интегрирането на автономния ИИ във военните отбранителни системи трябва да бъде област на особена загриженост. Вече има доказателства, че хората доброволно ще отстъпят значителна власт на все по-способни системи, тъй като те могат да изпълняват полезни задачи много по-бързо и ефективно без човешка намеса.

Поради това правителствата не са склонни да регулират тази област, като се имат предвид стратегическите предимства, които предлага ИИ, както беше демонстрирано неотдавна и по унищожителен начин в Ивицата Газа.

Това означава, че вече сме опасно близо до пропаст, в която автономните оръжия действат извън етичните граници и заобикалят международното право.

В такъв свят предаването на властта на системите с изкуствен интелект с цел придобиване на тактическо предимство може по невнимание да предизвика верига от бързо ескалиращи, силно разрушителни събития. За един миг колективният интелект на нашата планета може да бъде унищожен.

Човечеството се намира в решаващ момент от своето технологично развитие. Действията ни сега могат да определят дали ще се превърнем в трайна междузвездна цивилизация или ще се поддадем на предизвикателствата, поставени от собствените ни творения.