Илън Мъск призова AI компаниите да „избягват ситуации като в Терминатор“

Съдебният процес между OpenAI и Илън Мъск, който беше един от първите инвеститори в стартъпa разкрива все повече нови подробности за взаимоотношенията му с бившите му съратници. Отделяйки 38 милиона долара за подкрепа на OpenAI, милиардерът пропуснал клаузата, според която стартъпът запазва правото си да създаде търговска структура с цел реализиране на печалба.

Както е известно, основното обвинение на Мъск е превръщането на OpenAI от нестопанска организация в компания, способна да извлича печалба в сферата на изкуствения интелект. Мъск от самото начало настояваше, че подкрепя стартъпа, основавайки се изцяло на хуманистични цели, считайки го за благотворителна организация, която няма да се занимава с търговия. Вчера, излизайки пред съда, той призна, че не е счел за необходимо да сключи договор с OpenAI за финансиране на стартъпа, тъй като Алтман и неговото обкръжение са убедили милиардера, че това ще бъде нестопанска структура. Той повявал на думите им и не се натоварил с формалности при превеждането на парите, като се отнесъл към OpenAI като към благотворителна кауза.

Предишните дни на съдебните заседания вече позволиха да се установи, че през 2017 година Мъск е водил кореспонденция с главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман и президента Грег Брокман, обсъждайки идеята за създаване на търговска структура в рамките на стартъпа. В определен момент той се отегчил от тази дискусия и предложил на партньорите си или да проведат реструктуриране самостоятелно, или да запазят завинаги некомерсиалния статут на OpenAI. От показанията на Мъск следва, че впоследствие той се е противопоставил на съчетаването на некомерсиалния статут на OpenAI с едновременното осъществяване на търговска дейност.

Освен това представителите на OpenAI подчертаха, че през 2017 година, когато Илън Мъск все още е бил член на борда на директорите на OpenAI, той е разгледал перспективния план за създаване на търговска структура в рамките на стартъпа, която да се контролира от благотворителна организация. Мъск отговори на адвоката на OpenAI, че просто не е прочел внимателно текста на този документ, а се е ограничил само до заглавието. Още повече, че той вярвал на думите на Алтман и неговите колеги за неприкосновеността на нестопанската организация. Представената в съда кореспонденция между Мъск и ръководството на OpenAI обаче, свидетелства за готовността на милиардера в определени моменти да обсъжда идеята за създаване на търговска структура.

Мъск напуска борда на директорите на OpenAI през 2018 годиан, но от показанията на шефа на офиса му Джаред Бирчал става ясно, че наемът на офисите на стартъпа е бил плащан от средствата на милиардера до 2020 година. Представители на OpenAI заявиха в съда, че през 2015 година Мъск е обещал да отдели до 1 млрд. долара за нуждите на стартъпа. През 2023 година той заяви в социалната си мрежа X, че е инвестирал 100 млн. долара. Действителната сума обаче беше е по-ниска, както призна той – „изцяло в парично изражение“ тя възлиза на 38 млн. долара.

Мъск, който е основател на конкурентния стартъп xAI трябваше да признае в съда, че използва AI моделите на OpenAI за валидиране на собствените си, но милиардерът определи тази практика като общоприета. Опитите на Мъск в речта си да насочи дискусията към заплахата за съществуването на човечеството от страна на AI бяха пресечени от съдията. Отговаряйки на въпросите на адвоката на OpenAI, самият Мъск отговори утвърдително на въпросите за увереността си в ползата за обществото, която носят компаниите му SpaceX и Tesla. Тъй като тези компании, включително и xAI, се занимават със създаването на AI и роботи, подобна позиция, според OpenAI противоречи на предишните твърдения на Мъск за заплахата, произтичаща от неконтролираното разпространение на AI.

„Има много варианти за бъдещето. Някои от тях са добри, други – лоши. По-добре е да се придържаме към оптимистична позиция.“

заяви Илън Мъск в съда

По-късно той се върна към темата за унищожаването на човечеството от изкуствения интелект, призовавайки компаниите от сектора „да избягват ситуации като в Терминатор“.

Той обясни позицията си по следния начин: „Най-лошото ще бъде, ако AI ни убие всички, предполагам“. След почивката в заседанието съдията се обърна към Мъск с изискване да избягва обсъждането на подобни теми в бъдеще.

Адвокатът на OpenAI също настояваше, че Мъск не само от време на време е изразявал благосклонност към идеята за създаване на търговска структура, но и понякога е поставял на последно място въпросите за безопасността при прилагането на AI, когато е участвал в създаването на OpenAI. Представителите на стартъпа считат, че съдебните искове на Мъск се основават в по-голяма степен не на твърдостта на неговите морални принципи, а на желанието да потисне конкурента на собствения си стартъп xAI. Страната на Мъск настоява OpenAI да се върне към принципите на некомерсиална организация и да изплати 150 млрд. долара обезщетение за нанесени щети от страна на OpenAI и Microsoft. Освен това, според милиардера, Алтман и Брокман трябва да напуснат ръководните си постове в OpenAI.