През последното десетилетие секторът на роботиката, който е на стойност 74 млрд. долара получи подкрепа от значителния напредък в областта на изкуствения интелект, особено в невронните мрежи – системи, които имитират човешкия мозък. Най-големите технологични компании в света като Google, OpenAI и Tesla се стремят да създадат „мозъци“, базирани на ИИ, които могат автономно да управляват роботи в науката, производството и здравеопазването.
През последните три години роботите преминаха от способност да изкачват стълби към скачане между кутии, салта и изпълнение на други паркур трикове.
Най-важното е, че роботите не са били програмирани да извършват тези действия – те са били обучени и адаптирани с помощта на нови ИИ-модели. Подобрените възможности за компютърно зрение и пространствено мислене позволиха на роботите да придобият по-голяма автономност при навигирането в среди, вариращи от строителни площадки до петролни платформи и градски пътища.
В миналото обучението и програмирането на роботи изискваше от инженерите да определят твърдо алгоритъм, специфичен за всяка система или среда. Появата на моделите за дълбоко обучение позволи на машините да станат много по-адаптивни, да реагират на промените в реалния свят и да се учат сами.
Генеративният изкуствен интелект дава на роботите възможност да разбират по-добре света около тях и да общуват по-лесно с хората.
Тази технология позволява да давате инструкции на компютрите с помощта на текст или гласови подсказки, без да притежавате умения за програмиране. Повечето постижения в областта на ИИ ще бъдат реализирани предимно в промишлените роботи, въпреки че големите технологични компании започнаха да се фокусират и върху хуманоидни роботи за домашна и социална употреба.
Според неотдавнашен анализ на McKinsey, глобалният пазар на хуманоидни роботи възлиза на малко над 1 милиард долара, което е малка част от общия пазар на роботиката. Въпреки това този пазар нараства с над 20 % годишно и три пъти по-бързо от пазара на конвенционални промишлени роботи. Сделките в областта на роботиката и безпилотните летателни апарати достигнаха 6,5 млрд. долара през тази година, което изглежда ще надхвърли 9,7 млрд. долара, привлечени през цялата 2023 година.
Лабораторията DeepMind на Google неотдавна говори за използването на големи езикови модели за обучение на хуманоидни роботи да разбират и да се ориентират в заобикалящата ги среда.
World Labs, основана от „кръстницата на изкуствения интелект“ също работи в тази посока. Компанията на Фей-Фей Ли достигна капитализация от 1 млрд. долара само за четири месеца. Миналия месец OpenAI възстанови изследователската група по роботика, която беше разформирована през 2020 година.
Стартъпът за хуманоидна роботика Figure, чиято капитализация е 2,6 млрд. долара набра 675 млн. долара финансиране само през февруари от инвеститори, сред които OpenAI, Microsoft, Amazon и Nvidia.
Норвежката компания 1X Robotics набра инвестиция от над 100 млн. долара за създаване на роботи за ежедневни домакински задачи.
Tesla планира да произвежда и използва хуманоидните роботи Optimus още през следващата година, а след това да започне да ги продава на крайни потребители.
Като цяло обаче инвестициите в този сектор остават по-ниски, отколкото през рекордната 2021 година. Може би причината е, че технологията за производство на хуманоидни асистенти все още е недостатъчно развита, твърде скъпа и не е широко достъпна за широк кръг потребители. Например, китайската компания Unitree Robotics продава своя хуманоиден робот за 16 000 долара.
Масовото възприемане на инструментите с изкуствен интелект от потребителите има косвен ефект върху отношението към роботиката, което позволява роботите да започнат да се използват на обществени места. Купувачите се чувстват напълно комфортно с кучето-робот Spot на Boston Dynamics, което магазините използват за оценка на наличностите. Ахти Хайнла, съосновател на Skype и главен изпълнителен директор на стартъпа за доставка на роботи Starship Technologies използва малки роботи в повече от 100 града в Европа и Обединеното кралство и отбелязва, че хората „виждат роботите като нормални участници в общественото пространство и ги приемат като нещо естествено“.
Съществуват и други гледни точки за използването на роботи с изкуствен интелект. Базираната в Сан Франциско компания Tetsuwan Scientific наскоро получи финансиране в размер на 2,5 млн. долара, за да създаде генеративен робот-учен, базиран на ИИ, който може да провежда изследвания и физични експерименти. Главният изпълнителен директор Кристиан Понс е убеден, че роботите могат да възпроизвеждат експерименти с по-голяма точност от хората, освобождавайки учените да творят и откриват.
„Генериращият изкуствен интелект се прилага за глупави неща, които нямат значение, като например бек-офис или счетоводен софтуер, но прилагането на генеративен изкуствен интелект за научни открития е най-ефективното нещо, което бихме могли да направим.“
смята Понс
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
