Повече работа за по-малко пари: Изкуственият интелект задълбочава пропастта между богатите и бедните

Експерти от Китай са проучили как изкуственият интелект променя структурата на доходите и богатството в съвременната икономика. Техният труд, публикуван в списание Heliyon показва сложна картина: въпреки че изкуственият интелект увеличава социалното разслоение, съществуват механизми, които могат да противодействат на този процес.

Историята на социално-икономическото неравенство следва U-образна траектория през последните 100 години. През по-голямата част от 20-и век разликата между богатите и бедните намалява, но от 80-те години на 20-и век насам тенденцията се обръща.

За четири десетилетия делът на парите, които отиват при най-богатия 1% от гражданите се удвои в Китай и САЩ, нарасна наполовина в Европа и с 1/3 в световен мащаб.

Повратният момент настъпва през 70-те и 80-те години на миналия век. За това спомогнаха глобалната интеграция на икономиките, облекчаването на данъчните политики и бързият технологичен напредък. Първо светът видя компютрите, след това интернет и световната мрежа, а сега настъпва ерата на изкуствения интелект като ново поколение универсални инструменти.

Фанг Лиу от Факултета по икономика към Университета в Чанджоу и Чен Лян от Факултета по финансови технологии към Университета в Шънджън предложиха оригинален метод за анализ на проблема. За разлика от други изследователски групи те разглеждат не само приходите от труд, но и възвръщаемостта на инвестициите. Те взеха предвид и факта, че богатите граждани разполагат с широк спектър от източници на доходи, а това автоматично увеличава финансовото разслоение на обществото.

За да изследват икономическите закономерности, експертите са разработили сложен математически модел. Те изоставиха стандартното разделяне на времевите периоди на тримесечия и години, като разглеждаха времето като непрекъснат поток. Тази методология им позволи да използват инструментите на висшата математика – диференциално и интегрално пресмятане за максимална точност.

В основата на изследването е залегнала концепцията за „вечната младост“, формулирана през 1985 година от икономиста Оливър Бланшар.

Тя отразява доста добре нашата реалност: хората живеят различен брой години, печелят различни суми пари и умират в непредвидими моменти, въпреки че общата статистика на смъртността може да бъде предсказана. По същество тази система се опитва да моделира реално общество, в което съдбата на всеки гражданин е уникална, но поведението на големите социални групи е много предвидимо.

При изчисленията си учените изхождат от предпоставката за равни начални шансове на всички участници на пазара да получат печалба както от работа, така и от инвестиции. Китайската икономика послужи като материал за конкретизиране на изводите. Те избраха 2010 година за базова година и определиха 9 ключови показателя: 5 характеризираха общата икономическа ситуация, 4 – нивото на технологично развитие.

Теорията за „неутралната технологична промяна“, предложена през 1932 година от икономиста Джон Хикс също изигра важна роля в изследването. Тя се отнася до такива иновации, които се отразяват еднакво върху ефективността на труда и капитала. Например, ако едно предприятие въведе нова система за организация на производството, която повишава ефективността на служителите и оборудването с 20% – това е класически пример за неутрална промяна според Хикс.

Математическият анализ го потвърждава: автоматизацията, базирана на изкуствен интелект задълбочава материалното неравенство. Разликата между доходите от труд и възвръщаемостта на инвестициите е особено изразена: заплатите нарастват много по-бавно от възвръщаемостта на инвестициите.

Чрез внедряването на интелигентни системи предприятията увеличават производителността, което позволява по-високи заплати. Нуждата от финансиране обаче нараства още по-бързо – необходими са средства за закупуване на решения с ИИ и за създаване на нови алгоритми.

През тази година водещите технологични корпорации решиха да похарчат около 300 милиарда долара за разработване на изкуствен интелект. Такива големи финансови разходи формират огромно търсене на капитал, което води до повишаване на лихвените проценти и увеличава възвръщаемостта на свободните средства, инвестирани в перспективни проекти.

Независимо от това се появиха и положителни тенденции. Балансираният технологичен прогрес (този, който увеличава еднакво ефективността на труда и производствения капацитет) насърчава справедливото разпределение на ползите от иновациите. Подобен ефект имат и разработките, които оптимизират използването на съществуващото оборудване и активи.

Технологиите, насочени към повишаване на производителността на труда бяха анализирани отделно. Такива иновации стимулират както ръста на заплатите, така и на производството без да влияят върху разпределението на богатството. С други думи, те подобряват живота на всички слоеве на обществото в приблизително еднаква степен.

Изследователският екип препоръчва активното използване на държавни лостове за смекчаване на страничните ефекти от автоматизацията. По-специално, преразпределителни инструменти и икономическа стратегия, която балансира стимулите за растеж с равномерното разпределение на богатството.

Изключително важно е да се признае, че въздействието на ИИ върху икономическото разслоение варира значително в различните държави. Развитите и нововъзникващите пазари реагират по различен начин на иновациите, така че всяка страна се нуждае от собствен модел за регулиране на тази сфера. Авторите подчертават, че дори най-успешните практики на други държави не бива да се копират механично – това просто е безсмислено.