Съдебният спор между Илън Мъск и OpenAI се превърна в публична разправия между милиардери

Съдебният спор между Илън Мъск и Сам Алтман относно бъдещето на OpenAI се превърна в една от най-шумните и неудобни публични разправии в съвременната индустрия на изкуствения интелект. Процесът се води в Оукланд (Калифорния, САЩ) и вече разкри много подробности за вътрешните дейности на компанията, личните конфликти между нейните ръководители и борбата за контрол над един от най-влиятелните играчи на пазара на изкуствен интелект.

Мъск обвинява Алтман, съоснователя на OpenAI Грег Брокман и самата компания във фактическо „превземане на благотворителна организация“.

Според версията на милиардера, OpenAI е създадена като нестопански проект, призван да работи „за благото на човечеството“, но по-късно структурата на компанията е променена с цел извличане на печалба и лично обогатяване на ръководството. В иска фигурират обвинения в нарушаване на целите на благотворителния тръст и неоснователно обогатяване. Мъск изисква отстраняването на Алтман и Брокман от управлението, отмяната на търговската структура на OpenAI и преразпределянето на 134 млрд. долара от търговското подразделение в полза на нестопанската организация.

От OpenAI не са съгласни с обвиненията. Компанията твърди, че Мъск е знаел от самото начало за плановете за създаване на търговска структура, сам се е опитал да получи пълен контрол над проекта, а след напускането си през 2018 гoдина е създал конкурентна компания – xAI.

Представителите на OpenAI описват иска като опит на „загубилия в надпреварата за ИИ“ да нанесе удар на конкурента си. В компанията подчертават, че търговското подразделение все още се контролира от нестопански съвет, а евентуалното излизане на борсата с оценка от около 1 трилион долара може да се окаже под заплаха, ако съдът признае OpenAI за виновна.

Самият Мъск прекара три дни на свидетелската скамейка. Той се наричаше един от ключовите създатели на OpenAI и обвиняваше Алтман в разрушаване на първоначалната мисия на проекта. По време на изслушванията милиардерът многократно повтаряше фразата, че „не може да се краде благотворителна организация“. Кръстосаният разпит обаче не мина особено добре за него: Мъск се ядосваше, обвиняваше адвокатите на OpenAI в манипулативни въпроси. По-късно предприемачът напълно напусна процеса, заминавайки заедно с Тръмп за Китай, въпреки изискването на съда да остане на разположение за повторно призоваване.

Адвокатите на Мъск се опитват да докажат, че Алтман систематично е заблуждавал колегите си. В съда бяха показани видеозаписи от разпити на бивши ръководители и членове на борда на OpenAI, свързани с кризата от 2023 година, когато Алтман първо беше уволнен, а след това върнат на поста си като шеф на компанията. Бившият технически директор Мира Мурати, бившият член на съвета Наташа Маккъли и съоснователят на компанията Иля Суцкевер описаха Алтман като човек, склонен към манипулации и създаване на конфликти в ръководството. Суцкевер потвърди в съда, че наистина е говорил по-рано, че Алтман „постоянно лъже и настройва ръководителите един срещу друг“.

Самият Алтман в отговор представи Мъск като изключително сложен и агресивен съосновател, който се стреми към пълен контрол над OpenAI. По думите му, стилът на управление на Мъск деморализирал служителите, а самият предприемач обсъждал възможността да прехвърли властта над компанията на децата си след смъртта си. Алтман също така заяви, че именно OpenAI е създала една от най-големите благотворителни организации в технологичния сектор, докато Мъск се е опитвал да я разруши.

В процеса бяха въвлечени и други известни фигури от бранша. Шефът на Microsoft Сатя Надела определи опита за уволнение на Алтман през 2023 година като „непрофесионален“ и призна, че се е опасявал от масово напускане на служители на фона на управленския хаос. Грег Брокман трябваше да дава обяснения за записите в личния си дневник, включително бележка за това, „което ще го доведе до 1 млрд. долара“. Адвокатите на Мъск използваха тези записи като доказателство за користни мотиви на ръководството на OpenAI, докато защитата ги наричаше извадени от контекста лични размисли.

Особено внимание привлече Шивон Зилис – член на борда на OpenAI и майка на четири деца на Мъск. В съда тя отрече, че е била „човекът на Мъск“ в компанията, въпреки че публикуваната кореспонденция показа колко тясно са преплетени личните отношения и корпоративните интереси в обкръжението на ръководителите на най-големите компании за изкуствен интелект.

Както отбелязва The Guardian, процесът все повече наподобява публично изясняване на отношенията между двама милиардери с демонстрация на „вадене на кирливи ризи“, отколкото обичайно корпоративно разследване. Въпреки това, независимо от крайния вердикт на 9-членното жури, изслушванията вече се превърнаха в едно от най-подробните публични разкази за вътрешната история на OpenAI, нейната трансформация от нестопанска организация в търговски гигант и конфликтите около бъдещето на индустрията за изкуствен интелект.