Изобретения, за които може и да не сте подозирали, че са руски

Какво си мислите, когато чуете думата „Русия“? Водка? Кукли? Мечки? Всичко това? Прави сте. Но знаете ли, че тя е дала на света и някои от най-великите ни иновации? Ето някои технологии, за които може би не сте знаели, че произхождат от руската държава.

От електрическите влакове до телевизията, електричеството в дома и други – иновациите в историята са определяли нас и начина, по който живеем и работим. И на кого трябва да благодарим за това? Всъщност на много хора. Включително на Русия.

Електрическа железница – 1881 г.

Руският визионер Фьодор Пиротски е обсебен от идеята за пренос на електричество на дълги разстояния. Той разработва конструкция с две релси (която в съвременния свят бихме нарекли „железница“), при която едната релса е директен проводник на електричество, а другата – обратен проводник. Eдва през 1881 г. конструкцията му започва да напредва; първият в света електрически трамвай, направен от двуетажен конски трамвай, влиза в експлоатация в Санкт Петербург, Русия, като превозва 40 души. Резултатът? Безопасен начин за транспортиране на хора и товари на дълги разстояния, без да се разчита на въглища. Именно този вид непробиваема иновация довежда до внедряването на технологията в Берлин, Германия, по-късно същата година, последвана от Брайтън в Обединеното кралство. Започва индустриалната революция.

Периодична таблица на елементите – 1896 г.

През XIX в. някои химици забелязват, че някои от земните елементи имат сходни свойства. Но опитите им да изразят мислите си се оказват напразни. До 1896 г., когато руснакът Димитрий Менделеев предприема съвсем обикновено пътуване с влак. Като химик, той изучавал елементите от известно време и създал карти за всеки от тях, показващи техните свойства.

Едно от любимите занимания на Менделеев по време на пътуванията му с влак е било да играе пасианс. В невероятна проява на гениалност или от скука, той сглобява своите карти на елементите така, както би играл пасианс. Така се получили и елементите, свързани помежду им във вертикални и хоризонтални линии въз основа на сходни свойства. Или периодичната таблиц, която всеки ползва днес.

Линеен хомеоскоп – 1817 г.

Линейният хомеоскоп може и да не означава нищо за повечето хора днес, но в началото на XIX век той е бил дар от Бога. Вдъхновен от статистическия отдел на Министерството на вътрешните работи в Санкт Петербург, Семьон Корсаков е искал да подобри естествения интелект – мисия, подобна на тази на Google или на съвременните програми за изкуствен интелект. Неговото пътуване започва: с конструирането на линейния хомеоскоп за сравняване и навигация на информация.

Хомеоскопът представлявал дървено блокче с таблица (за записване на информация в колони) и селекция от щифтове върху друго дървено блокче (които се преместват върху оригиналното блокче, за да се намери търсената информация). Например в колоните се изброяват различните медицински лечения, а в редовете – различните симптоми. Като зададете критериите си за търсене с помощта на щифтовете, бихте могли да нанесете правилното лечение за правилното заболяване на мига. Изобретението му по същество е ранна стиймпънк версия на Google за XIX в., като класифицира информацията и я прави по-бърза за намиране. Макар и в по-малки мащаби, отколкото днес – сега всеки ден правим почти шест милиарда заявки в търсачките.

Трансформатор – 1876 г.

Трансформаторите, исторически наречени „разпределители на светлина“, са ключови компоненти на днешните енергийни мрежи, регулиращи количеството електроенергия, което отива във всичко – от стоманодобивните заводи до микровълновата ви печка. Изненадващо, за това трябва да благодарим на двама руснаци: Павел Яблочков и Иван Усагин. В средата на 70-те години на XIX век двамата създават електрическо устройство, което може да преобразува променливия ток от едно напрежение в друго – позволявайки на доставчиците на електроенергия да увеличават или намаляват тока, за да се адаптират към различните електрически системи, преобразувайки електроенергията от електроцентралите за безопасно използване във вашия офис или дом.

Радио – 1885 г.

Миене на чинии, прекарване на времето по блокирана магистрала или дори опит да заглушите звуците на колегите си – където и да живеете по света, има вероятност да сте слушали радио. Но може би не знаете кой го е създал. Руският професор по физика Александър Попов обявява система за безжични комуникации в лекция в университета в Санкт Петербург през 1885 г., показвайки първия в света радиоприемник. Все още остават някои спорове за това кой го е създал пръв. Италианецът Гулиелмо Маркони провежда подобни експерименти по онова време, въпреки че статиите му са публикувани 12 години по-късно. В крайна сметка Маркони патентова радиото и сега му се приписва заслугата за неговото изобретение. Съжалявам, Александър.

 Хеликоптер – 1939 г.

Авиационното устройство с роторно задвижване. Основният компонент, който определя хеликоптерите в съвременната епоха. Това е и претенцията за слава на руския изобретател Игор Сикорски. След като го конструира в началото на XX век, той го използва за създаването на първия хидроплан и многодвигателния самолет. След това нещата стават по-сложни. Бягайки от руската революция, той се установява в Америка, където според някои Сикорски реализира пълния си потенциал. След като получава своевременно финансова помощ от руския композитор Сергей Рахманинов, той основава компанията Sikorsky Aero Engineering Company. Първото му начинание? Първото в света излитане на хеликоптер през 1939 г.

Теремин – 1920 г.

Ефирни, чисти звуци, като електронно ехо на гласа, управлявани единствено от ръцете ви във въздуха. Едно от най-уникалните изобретения в света на музиката? Без съмнение. Изобретен в Москва от руснака Лев Термен (Леон Теремин, както е по-известен), тереминът е истинско нововъведение. Казано по-просто: той е сложен. Махате с ръце пред двете му антени, като по този начин създавате електромагнитно поле и на свой ред – звук. Височината на звука зависи от близостта на ръката ви до вертикалната антена, наподобяваща пръчка. Първият електронен музикален инструмент, достъпен на пазара, е предвестник на звуковата революция в електронната музика.

Но още по-необикновено от музикалното наследство на теремина е последвалото начинание на Леон Теремин. Смята се, че след като напуска Русия, за да продължи живота си в Америка, през 30-те години на миналия век той е екстрадиран обратно в Съветския съюз, където според сведенията работи за КГБ по неговите авангардни технологии от Студената война. Това не е работа, която можете да откажете. Той използва технология, подобна на тази на теремина, за да създаде „бръмбъра“ – устройство за тайно подслушване и дори твърди, че е изобретил първата в света телевизия зад желязната завеса. Един невероятен пионер на технологиите.

Оригиналът на статията е от блога на Kaspersky