Израел е използвал хакнати трафик камери в Техеран за отстраняването на Хаменей

Според публикация на The Times of Israel, позоваваща се на Financial Times, израелското разузнаване е получило достъп до обширната мрежа от трафик камери в Техеран и я е използвало, за да картографира рутината на охранителни екипи около аятолах Али Хаменей и други ключови фигури. В материала се твърди, че достъпът е бил изграден „преди години“, а една конкретна камера се оказала разположена така, че показвала къде охраната паркира автомобилите си – детайл, който с времето се превърнал в златна мина за разузнавателен анализ.

От тези видеопотоци, твърди се, са били изграждани профили за адреси, работни графици и конкретни назначения на охранители – класически подход „pattern-of-life“, но подпомогнат от съвременни алгоритми за обработка на огромни масиви данни. Financial Times цитира източник, според когото основната тежест по анализа е паднала върху подразделението на израелското военно разузнаване, известно като Unit 8200, което е използвало AI инструменти за „пресяване“ и интерпретация на информацията.

Най-технологичното (и най-стряскащото) в историята е твърдението, че в деня на атаката е имало и целенасочено прекъсване/нарушаване на мобилната услуга в зона на Техеран, включително по улица Pasteur, така че опитите за връзка с охраната да се провалят или да дават „busy“ сигнал – вероятно за да се намали шансът за предупреждения в последния момент. Част от източниците описват това като намеса в отделни елементи на мобилна инфраструктура в района.

Докладът добавя още един слой: според цитираните източници ЦРУ е разполагало и с човешко разузнаване (HUMINT), което е допринесло за потвърждение на ключови детайли около придвижването и присъствието на висши фигури. Паралелно с това се появяват и медийни публикации, че разузнавателна информация е позволила ударът да бъде синхронизиран с конкретна среща/локация, което е повлияло и на времето на началните действия.

Отвъд геополитиката, това е новина, която директно удря в нерв на технологичната епоха: камерите, поставени „за сигурност“ и „за трафик“, могат да се превърнат в най-ценния разузнавателен сензор, ако някой успее да ги компрометира – и после да приложи достатъчно добра аналитика. Историята звучи като учебник по киберсигурност за „умните градове“: IoT устройства, централизирани видеосистеми, уязвими вериги за достъп, и накрая AI, който превръща наблюдението в предсказуемост