Изследователи изобретиха 100% биоразградима пластмаса от ечемик – тя се разгражда само за 2 месеца

Изследователи от Университета в Копенхаген са разработили напълно биоразградима пластмаса от ечемичено нишесте, смесено с влакна от отпадъци от захарно цвекло.

Новият материал, който се разгражда в природата само за два месеца, може да се използва за опаковане на храни и други неща.

Новият материал също така намалява въздействието на производството на пластмаса върху климата.

„Имаме огромен проблем с пластмасовите отпадъци, който рециклирането изглежда неспособно да реши.Разработихме нов вид биопластмаса, която е по-здрава и издържа по-добре на вода от сегашните биопластмаси. В същото време нашият материал е 100% процента биоразградим и може да бъде превърнат в компост от микроорганизми, ако попадне някъде другаде, а не в кофа за боклук.“

казва професор Андреас Бленнов от катедрата по науки за растенията и околната среда в университета в Копенхаген

Изследователите твърдят, че само 9 % от пластмасовите отпадъци се рециклират в световен мащаб, а останалите се изгарят или изхвърлят на сметищата. Бленнов твърди също, че вече съществуват биопластмаси, но те не са 100% разградими. Само ограничена част от тях е разградима при специални условия в промишлени инсталации за компостиране.

Той подчерта, че използването на термините за биопластмаса за такъв материал всъщност е подвеждащо.

„Не намирам това наименование за подходящо, защото най-разпространените видове биопластмаси не се разграждат толкова лесно, ако бъдат изхвърлени в природата. Процесът може да отнеме много години и част от тях продължават да замърсяват околната среда като микропластмаса. За разграждането на биопластмасата са необходими специализирани съоръжения. Дори и тогава много малка част от тях могат да бъдат рециклирани, а останалата част се превръща в отпадък.“

добави той

Новият материал е т.нар. биокомпозит, а основните му съставки са амилоза и целулоза, които са често срещани в растителното царство.

Изследователите са разработили нов вид сорт ечемик, който произвежда чиста амилоза в зърната си. Забележително е, че вероятността чистата амилоза да се превърне в паста при взаимодействие с вода е много по-малка в сравнение с обикновеното нишесте.

Целулозата е въглехидрат, който се среща във всички растения и е познат от памучните и ленените влакна, както и от дървените и хартиените продукти. Целулозата, използвана от изследователите е така наречената наноцелулоза, произведена от местни отпадъци от захарната промишленост. Именно тези наноцелулозни влакна, които са 100 пъти по-малки от влакната на лена и памука, допринасят за механичната здравина на материала, съобщава Phys.org.

Aмилозата и целулозата образуват дълги и здрави молекулни вериги.

Изследователите твърдят, че новият биоматериал се получава или чрез разтваряне на суровините във вода и смесването им, или чрез нагряването им под налягане.

По този начин се създават малки „топчета“, които след това могат да бъдат обработени и компресирани в желаната форма. Бленов твърди, че екипът му е съвсем близо до момента, в който наистина можем да започнем да произвеждаме прототипи на тази биоразградима пластмаса.

„Смятам, че е реалистично в рамките на една до пет години да бъдат разработени различни прототипи в меки и твърди опаковки, като например тави, бутилки и торбички.“

добави Бленнов