ИИ е преминал границата. Хората не са

AGI вече съществува. Просто хората продължават да вдигат летвата и не искат да признаят това.

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви тази седмица, че ако някой през 2020 г. е можел да види как работи ChatGPT, почти сигурно е щял да си помисли, че вижда пълноценен изкуствен интелект, който е достигнал нивото на AGI (Artificial General Intelligence). Разговорът се състоя на конференция в Сан Франциско, където Алтман участва в приятелски разговор с главния изпълнителен директор на Snowflake Сридхар Рамасвами и инвеститора в ИИ Сара Гуо.

Според Алтман, преди излизането на GPT-3 през юни 2020 г. светът все още не е виждал наистина ефективен езиков модел. Така че, ако навремето на някого бъде показана настоящата версия на ChatGPT – дори и без Codex и другите продукти – възприемането на технологията би било съвсем различно. Той е убеден, че повечето хора в този момент биха възприели ChatGPT като доказателство за съществуването на AGI.

Алтман изтъкна, че човечеството доста бързо адаптира очакванията си: когато се появи нещо революционно, то бързо се превръща в „норма“. Той подчерта, че терминът „AGI“ всъщност е размит и се тълкува по различен начин от различните хора, но смисълът не е в термина, а в темпото на напредъка. Той смята, че ускоряването на развитието на моделите, наблюдавано през последните пет години, ще продължи поне още толкова време, а вероятно и по-дълго.

Той също така предположи, че може би въпросът дали изобщо да се постигне AGI може да се реши по-скоро от общественото мнение, отколкото от научния консенсус. Този подход предизвика смесени реакции, особено като се има предвид, че науката в САЩ понякога е изправена пред дефицит на доверие. В този контекст изглежда, че ако мнозинството смята, че ИИ е интелигентен, то той е интелигентен, дори ако учените са на друго мнение.

Въпреки това, според Алтман, един от възможните критерии за разпознаване на една AGI система би могъл да бъде нейната способност самостоятелно да открива научни знания или поне драстично да ускорява научния прогрес – например четири пъти. Ако изкуственият интелект дава възможност на човечеството да увеличи четири пъти скоростта на откриване на нови знания, това би отговаряло на всяко разумно определение за AGI.

На въпроса какво би направил, ако разполагаше с хиляда пъти по-голяма изчислителна мощ, Алтман предложи доста ясен отговор: да накара ИИ да изгради още по-мощни модели и след това да попита тези модели как най-добре да използват цялата тази изчислителна мощ.

Главният изпълнителен директор на Snowflake Сридхар Рамасуами се съгласи, но добави, че подобни мащабни изчисления могат да бъдат полезни и извън ИТ – например в биомедицината. Той спомена проекта RNome, който изучава РНК и нейната роля в регулирането на протеините в организма. Това е подобно на проекта за секвениране на ДНК отпреди двадесет години, но сега фокусът се е изместил върху експресията на РНК, която според Рамасвами може да бъде ключът към разбирането и лечението на много заболявания.

Разбира се, възможността да се използва хиляда пъти повече енергия неизбежно повдига въпроси: ще има ли човечеството достатъчно енергия за това? С колко ще се увеличат въглеродните емисии? Но в духа на лекия сарказъм, който прозираше в дискусията, можем да предположим, че един хипотетичен свръхинтелигентен изкуствен интелект би могъл да се справи и с климата – или поне да създаде илюзията, че може, ако мнозинството от хората му повярват.