Илън Мъск вероятно ще загуби делото срещу OpenAI – но победата никога не е била истинската му цел

Нов мащабен „ритуал на унижението“ започна в Силициевата долина, след като делото на Илън Мъск срещу OpenAI най-накрая влезе в съдебната зала. Изпълнителният директор на Tesla, който е и съосновател на OpenAI, съди фирмата за изкуствен интелект и двама от другите ѝ основатели – Сам Олтман и Грег Брокман. Обвинението? Че са се отклонили от първоначалната си нетърговска цел да разработват изкуствен интелект в полза на човечеството, за да преследват печалби.

„Това дело е много просто: не е редно да се краде благотворителна организация“, заяви Мъск от свидетелската скамейка миналия вторник.

Процесът е грандиозен по всяка мярка. И Мъск, и OpenAI са мобилизирали високоплатени правни армии, готови да водят съдебна война с години. Всяка седмица в огъня се хвърлят милиони долари за хонорари, а залозите са астрономически: Мъск търси над 130 милиарда долара обезщетение, настоява за отстраняването на Олтман и Брокман и връщането на OpenAI към статута на чиста фондация. Решението на журито би могло да промени бъдещето на технологиите в целия свят.

Но вероятно няма да го направи. Защото победата – поне в правния смисъл – не изглежда да е основната мисия на Мъск. Това, което съдебният процес му предлага, е трибуна: публичен форум, в който да оспори историята на OpenAI, да преведе ръководството ѝ през унизителни разпити и да причини възможно най-много болка на своите съперници.

Версията на Мъск срещу суровата реалност

Според разказа на Мъск, нещата стоят така: той е помогнал за стартирането на OpenAI като организация с нестопанска цел през 2015 г., защото е бил толкова ужасен от последиците на общия изкуствен интелект (AGI), че е искал да има фирма, която да гарантира ползата за „цялото човечество“. Идеята е била OpenAI да бъде прозрачен и ориентиран към безопасността противовес на компании като DeepMind на Google, които разработват AI по затворен и ориентиран към печалба начин.

Тук обаче историята се размива. Оказва се, че обучението на авангардни AI модели е изключително скъпо занимание. С нарастването на разходите концепцията за фондация започва да изглежда по-скоро като бариера, тъй като ограничава възможностите за набиране на капитал. Междувременно, според OpenAI, Мъск е поискал повече контрол и е предложил сливане с Tesla – предложение, което е било отхвърлено. Напрежението ескалира и през 2018 г. Мъск напуска борда на директорите.

Нещата затихват за известно време. OpenAI започва постепенно да се отдалечава от идеалната си цел, сключвайки партньорство с Microsoft през 2019 г. Мъск от своя страна се фокусира върху X (Twitter) и се превръща в политически провокатор. Когато OpenAI пусна ChatGPT през 2022 г., фирмата стана световноизвестна за една нощ. Година по-късно Мъск стартира своя собствена компания – xAI, позиционирайки се като директен съперник на бившата си организация.

Защо съдът вероятно ще му обърне гръб

Повечето правни експерти са единодушни: шансовете на Мъск да спечели това дело са минимални. Има няколко ключови причини за това:

• Липса на легитимация: Мъск не е държавен регулатор, нито главен прокурор на Калифорния – длъжностните лица, които обикновено отговарят за контрола над фондациите. Съдията допусна делото само въз основа на рядко изключение от 1964 г., което позволява на дарител със „специален интерес“ да съди организация, за да се увери, че парите му се използват по предназначение.
• Липса на договор: Основният му аргумент, че OpenAI е „предала мисията“, е правно нестабилен. Не съществува писмен договор, който да казва, че OpenAI трябва да остане фондация завинаги.
• Противоречиви доказателства: Съществуват документи, показващи, че самият Мъск в различни моменти е обмислял структури с цел печалба за компанията.

Целта е калта, а не справедливостта

Ако Мъск знае, че ще загуби, защо продължава? Отговорът се крие в неговия характер – той е известен със своята суетност и отмъстителност. Мъск има дълга история на превръщане на личните вражди в публични спектакли. Помним как обвини безпочвено британски водолаз, че е „педофил“, само защото последният критикува неговия опит за помощ при спасяването на децата в тайландската пещера.

Делото срещу OpenAI следва същия модел: конфликт с висок залог, воден повече в съда на общественото мнение, отколкото в истинската съдебна зала. Целта е Сам Олтман и останалите основатели да бъдат „разкарвани през калта“, докато излязат от другата страна толкова изцапани, колкото е самият той.

В хода на процеса ще изплуват вътрешни комуникации – имейли, текстови съобщения и лични разговори, които едва ли ще представят някого в добра светлина. Вече се виждат първите искри: по време на разпитите Мъск изглеждаше заядлив и дребнав, давайки отговори, които противоречат на предишните му показания под клетва.

Успехът, който не може да контролира

Има и една по-дълбока, психологическа причина за яростта на Мъск. OpenAI представлява нещо, с което той рядко е трябвало да се справя: история на успеха, която го е надраснала. Компанията не просто оцеля след напускането му, тя процъфтя. ChatGPT се превърна в синоним на самия изкуствен интелект – културен и търговски пробив, какъвто не сме виждали от появата на iPhone насам.

За фигура, която е свикнала да бъде лицето на всяка индустрия, до която се докосне (космос, електромобили, социални медии), възходът на OpenAI носи неприятно прозрение: една от най-важните технологични промени на нашето време се случва извън неговия обсег и без неговото име върху нея. Нищо чудно, че се опитва да се вкопчи в нея с всички сили, дори това да му струва милиони и репутационни щети.