Името ѝ беше ЕЛИЗА: Как през 1966 г. учен създадe чатбот с изкуствен интелект

Днес много хора са изненадани от способностите на чатбота с изкуствен интелект ChatGPT. Той взема изпитите в университета вместо хората, помага им да изпълняват служебните си задължения и дори се преструва на жив човек, ако бъде помолен за това. 

Оказва се, че първата подобна програма се появява още през 60-те години на миналия век. 

Името ѝ е „Елиза“ (ELIZA). Сега за този чатбот малко хора си спомнят, но разработчиците на съвременни AI-системи се отнасят към него с почит и всъщност го смятат за родоначалник на настоящите технологии.

Коя всъщност е „Елиза“?

„Елиза“ (ELIZA) е разработена от професор Джоузеф Вайзенбаум от Масачузетския технологичен институт през 1966 година. За него това е било експеримент – ученият е искал да създаде програма, която да премине известния тест на Тюринг. Принципите на този експеримент са формулирани от математика Алън Тюринг през 50-те години. Той има за цел да определи способността на една машина да демонстрира интелигентно поведение. 

Тестът на Тюринг се счита за издържан, ако машината накара човек да я смята за интелигентна.

Вайзенбаум избира формата на диалогова програма за „Елиза“ (думата „чат-бот“ просто не е съществувала тогава – тя се появява едва през 90-те години), защото го е смятал за най-подходящ за задачата.

Програмата получава името си от героинята на пиесата „Пигмалион“ на Бърнард Шоу – Елиза Дулитъл. Тя е продавачка на цветя, която под покровителството на професор по фонетика за няколко месеца се превръща в светска дама.

За да се превърне в добър събеседник, Елиза се нуждае от роля, в която нейните примитивни фрази и кратки отворени въпроси да придобият по-дълбок смисъл. 

Изборът на Вайзенбаум пада върху ролята на психотерапевт по методите на Карл Роджърс.

Тази психотерапия се вози по начин, при който терапевтът може да изглежда, че не прави нищо кой знае какво. Той задава насочващи въпроси, моли пациента да говори повече за тревожните моменти и понякога кима одобрително с глава. 

Методът на тази терапия има за цел да позволи на човека да анализира собственото си душевно състояние.

„Може би, ако бях мислил върху това [ролята на „Елиза“] 10 минути по-дълго, щях да измисля програма за барман“ – така Вайзенбаум по-късно иронизира решението си.

По онова време, а и много пъти по-късно, ученият намеква, че не е влагал особена идея в ролята на „Елиза“ като психотерапевт. Искал е да реши един сложен проблем по елементарен начин. Просто да създаде програма, която да убеди потребителя в своята разумност, без да казва почти нищо.  Той нарича своята Елиза като „пародия“ на психотерапевт.

Тайната на очарованието на компютърната програма

Като програма „Елиза“ представлявала диалогова кутия със зелени или бели букви на черен фон на монитора. Още през 1966 г. тя имала в основата си речеви модел: т.е. можела да синтезира изречения с ключови думи от заредените в нея лексеми. 

Лексемата е единица лексикално значение, която е в основата на набор от думи, свързани помежду си чрез флексия. Тя е основна абстрактна единица на значението, единица на морфологичния анализ в лингвистиката, която приблизително съответства на набор от форми, заети от една коренна дума.

И го прави по много прост начин, въпреки че по онова време изглежда като магия.

След поздрав Елиза пита „Как си?“. Човекът отговаря по някакъв начин. Програмата подчертава ключова дума в съобщението и въз основа на нея формулира отговор, който мотивира лицето да продължи общуването.

Да речем, че даден потребител напише: „Майка ми прави вкусни палачинки“. 

Тогава „Елиза“ ще попита „Какво мислиш за майка си?“ След като човек се оплаче от шеф, който го е ядосал, „Елиза“ ще попита „Какво точно ви ядосва?“ Ако „Елиза“ не открие ключовата дума, тя ще напише „Разкажи ми повече за това“ или лаконично „Разбирам, разбирам…“, като по този начин ще провокира събеседника да продължи разговора.

В повечето случаи „Елиза“ отговаря на въпросите с въпроси. 

Например, ако я питат за любимата ѝ музика, тя отвръща „Искаш ли да говорим за музика? Кой е любимият ти изпълнител?“

Вайзенбаум нарича описания скрипт с името “Доктор”, което отново препраща към медицинската роля на „Елиза“.

Създателят на програмата е скептично настроен към „Елиза“. Той смята, че нейните умения за общуване са повърхностни и примитивни. Простотата на „Елиза“ обаче имала обратен ефект: хората изгаряли от желание да общуват с нея. 

Много хора са били убедени, че тя е интелигентна, и възраженията на Вайзенбаум не променят ситуацията.

В книгата си „Възможностите на изчислителните машини и човешкия ум“ ученият си спомня как веднъж секретарката му го помолила да излезе от кабинета си, за да не нарушава интимността на общуването ѝ с „Елиза“.

Какво е общото между „Елиза“ и съвременните чатботове

Десетилетия по-късно „Елиза“ е призната за първия чатбот. Мнозина смятат, че тази програма е първата, която преминава теста на Тюринг. Случаите, в които машините са надарени с човешки свойства, са наречени „ефектът Елиза“. Някои създатели на съвременни чатботове отчасти дължат постиженията си на „Елиза“. Като цяло, разработката на Вайзенбаум определено е оставила важна следа в историята.

На същото мнение са и други специалисти. Според тях един от основните приноси на „Елиза“ за развитието на чатботовете е, че тази програма показа жизнеспособността на концепцията за комуникация между човек и компютър на естествен език.

Това е послужило като отправна точка за по-нататъшни изследвания в тази област

Разбира се, между „Елиза“ и съвременните чатботове с невронни мрежи няма почти нищо общо на технологично ниво. Подобни са малка част от компонентите, работещи по шаблони, както и възможността човек да ги накара да си противоречат и да изнасят неверни факти.

Всъщност единственото общо между тях е концепцията за симулиране на комуникация между хора.

Заслужава да се отбележи, че ChatGPT също е съгласен с експертите в много отношения.

Така например новият чатбот смята „Елиза“ за свой предшественик и разпознава наличието на признаци на изкуствен интелект в него. В същото време ChatGPT посочва огромната технологична разлика между тях.

Той смята, че основната заслуга на „Елиза“ е, че тази програма първа е използвала шаблони и правила за обработка на входящи заявки на естествен език. Именно този принцип е станал основа за разработването на по-сложни езикови модели, които сега се използват и в ChatGPT.