Как интернет мрежата се фрагментира все повече и повече?

Кратко резюме

Какво се случва?

Нахлуването на Русия в Украйна ускорява националната фрагментация на основите и услугите на интернет – феномен, който от години е познат като splinternet.

Защо това има значение?

Splinternet прави по-трудно за отделни лица, компании и други да използват интернет, подкопавайки най-мощния инструмент за комуникация, изобретен от човечеството.

Какво следва?

Политическият и социален натиск може допълнително да изолира обикновените руснаци, които се опитват да използват свободно интернет като надежден източник на свободна информация, въпреки че на този етап пълното прекъсване на достъпа до интернет на Русия изглежда наистина малко вероятно.

Нахлуването на Русия в Украйна създава нови пробойни в световната основа на интернет. От 25-ти февруари насам, ден, след като Русия започна военните атаки със съседа си, Москва затруднява достъпа на гражданите до Facebook и Twitter. Отделно, Facebook, YouTube и TikTok rмат ограничен достъп до руските държавни медии и отразяват ограничено техни публикации по искане на правителствата в блока на 27-те държави.

Русия също упражни силата на своя Закон за суверенния интернет, който президентът Владимир Путин подписа през 2019 г. Законът е предназначен да помогне на руската национална интернет мрежа да оцелее при всеки опит от страна на Запада за неговото прекъсване, но също така и централизира контрола на държавната мрежа, така че правителството да може да предприема действия като цензуриране на сайтове или ограничаване на достъпа до социалните мрежи.

Тази нарастваща фрагментация на интернет, явление, което в англоезичните държави е известно като „splinternet” отразява разликите в начина, по който страните третират както ниските технологии, които предават данни по цялата планета, така и високите технологични решения, като търсачки и приложения за комуникация и съобщения. Все по-често смесица от различни национални правила заплашва да осакати едно от най-мощните средства за връзка и комуникация, създадено от човечеството.

Ако тенденцията на splinternet продължи, интернет може да бъде заменен от „куп национални мрежови дигитални острови, които понякога биват взаимосвързани, но през повечето време остават локални“, казва Андрю Съливан, главен изпълнителен директор на Internet Society, организация с нестопанска цел, която се стреми да насърчава отворена, глобална, сигурна и надеждна световната интернет мрежа.

Като цяло интернет мрежата по света все още работи по начина, по който е проектирана първоначално в своето зараждане, като в момента глобалната мрежа е съставена от повече от 32 000 по-малки мрежи, управлявани от различни субекти като доставчици на интернет услуги, технологични гиганти, университети и правителства. Технологичните стандарти уреждат как вашите имейли и снимки в Instagram преминават през тези мрежи, циркулирайки през рутери и комутатори, свързани с оптични връзки, радио връзки или медни кабели.

Технолозите, които стоят зад изобретяването на интернет, и стоят зад създаването на много от най-влиятелните компании, се броят с тази фрагментация от години. Например Internet Society, Европейската комисия, Internet Engineering Task Force (IETF) и надзорникът на европейския интернет регистър IRPE отблъснаха китайския призив за централизирани интернет стандарти, които интернет пионерите смятат за противоположни на първоначалния замисъл на мрежата. Най-мощното проявление на spliternet, което сме виждали до момента е китайската Велика защитна стена, система за интернет наблюдение и контрол, която страната използва, за да блокира и контролира работата на различни дигитални компании от САЩ като социални мрежи, търсачки, новинарски платформи и много други. Повечето социални мрежи, уеб услуги, платформи, търсачки и други подобни, които глобалния свят познава, не са достъпни в Китай, или работят по коренно различен начин, а съдържанието в тях преминава надзор и наблюдение от страна на китайското правителство.

Към днешна дата обаче някои от сегрегационните практики по отношение на интернет не идват само от държавите с тоталитарно управление, но и от някои либерални демокрации като ЕС. Колкото и да е добронамерена по своята същина, всяка една регионална промяна, политика или регулация добавя ново разделение, увеличава разходите и поставя нови бариери при използването на интернет.

Различни държави, различни интернет правила

Както при много индустрии, правителствените ограничения се различават по света. Европа и Калифорния създадоха свои собствени закони за онлайн поверителността, Китай налага правителствена цензура, Индия забрани множество китайски приложения като TikTok, Weibo и WeChat, а бившият президент на САЩ Доналд Тръмп се опита да забрани TikTok и WeChat. От своя страна Русия наложи премахването на известни приложения от магазините за апликации като Google и Apple. Сега настоящата война между Русия и Украйна допълнително изменя облика на интернет в световен мащаб. Настоящата ситуация предефинира картината благодарение на действията и на двете правителства, а към това се присъединяват и новите корпоративни политики и отговори срещу проблемите с дезинформацията, които се наблюдават.

След нахлуването на Русия, усилията на Европейския съюз да „забрани медийната машина на Кремъл в ЕС“ стигнаха до там, че социални мрежи като Facebook, Microsoft и TikTok се наложи да ограничат представянето в своите платформи за Европа и на други места по света за множество държавно контролирани медии или такива, които са свързани с руското правителство, като по-специално става дума за RT и Sputnik.

Тези ходове бяха предприети след множество подобни, макар и по-малки като мащаби действия. Например Русия ограничи достъпа до Facebook и блокира Twitter за някои потребители, а Facebook и Twitter ограничиха възможностите за реклама на руските държавни информационни канали. Съобщава се, че YouTube на Googlе също е ограничила възможностите за приходи от реклама на руските държавни медии и е намалила вероятността техните видеоклипове да бъдат препоръчвани на потребителите.

Руското законодателство също така изисква по-големите стрийминг видео услуги като Netflix също да се съобразяват с различни форми на контрол над съдържанието от страна на правителството, но популярната стрийминг платформа отказа да се съгласи с тези условия заради военната инвазия в Украйна, както става ясно от информация от The Wall Street Journal. Санкциите на САЩ също така доведоха до блокирането на достъпа на някои големи руски банки до услуги като Apple Pay и Google Pay.

Михаил Федоров, вицепремиерът на Украйна, иска да бъдат предприети значително по-сериозни мерки. На 25 февруари, ден след като Русия нахлу в Украйна, той призова главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук да спре да продава продукти и услуги на Apple на руския пазар и да блокира възможността руснаците да използват нейния магазин за приложения.

„Модерните технологии са може би най-добрият отговор на танковете, заплахите за употреба на ядрени бойни глави и ракетните установки“, публикува той в Twitter. От своя страна Apple пое ангажимента да изпълни поне част от исканията му.

Сепариране на интернет на по-дълбоко ниво

Универсалният облик на интернет е от ключово значение за неговата глобална природа. Два са технологичните стандарти, които контролират как комуникират всички телефони, компютри, сървъри и мрежово оборудване. Това са DNS (системата за домейн имена) и BGP (протоколът за външния/глобалния шлюз). DNS управлява превода на IP адресите на сървърите, на които са разположени уебсайтовете към четими и подлежащи на запомняне от хората имена. Така например, когато посещаваме Wikipedia.org от нас се изисква да запомним и въведем това домейн име, а не действителния IP адрес (който в случая е 208.80.154.224), чрез който се свързваме с уеб сървъра на Wikipedia. BGP от своя страна позволява на една мрежа да излъчва имената на другите, към които е свързана.

Ярка илюстрация на важността на тези технологии видяхме през изминалата година, когато поради конфигурационни грешки в DNS и BGP сървърите на Facebook достъпът до социалната мрежа стана невъзможен.

DNS и BGP също фигурират в руския закон за суверенитета на интернет, чрез който правителството контролира как мрежите в Русия се свързват помежду си, предлагат инструменти за възпрепятстване на Facebook, VPN или други услуги.

Разбира се, има и множество фигури, които биха искали да използват интернет технологиите и стандартите срещу Русия. Това включва и някои украински служители, които биха искали да прекъснат интернет връзките на Русия. Такъв ход обаче би бил прекалено труден за реализиране, тъй като интернет е проектиран да маршрутизира трафика между няколко отделни мрежови връзки, които обаче не са дефинирани географски. Експертите казват, че тази идея граничи с невъзможното, отчасти защото по този начин руските граждани ще имат възможност да получават достъп за случващото се в световен мащаб единствено от официалните държавни канали, а мнозина казват, че този ход би изострил множество реакции от много страни, тъй като достъпът до интернет никога не трябва да се превръща в обект на военни действия.

Изключването на Русия от интернет е малко вероятно да спечели подкрепа от две от ключовите организации, които са неразделна част от операциите на DNS – RIPE и нейният надзорник ICAN

„Средствата за комуникация не трябва да бъдат засегнати от вътрешнополитически спорове, международни конфликти или войни“, казва изпълнителният борд на RIPE в свое изявление от 28 февруари. Запазването на неутралитет означава, че на RIPE може да се вярва като на авторитетен и свободен от пристрастия или политическо влияние. Подриването на ценностите, които организацията е създадена да защитава, би означавало заплаха за целия глобален интернет модел, който е ключов за развитието на мрежата по света.

По същество, ограничаването и разделянето на интернет пространството на някое място по света подкопават стойността му за всички, навсякъде, твърди Съливан. „Човешкото общество е по-добро поради способността ни да се свързваме с хора, които са много различни от нас.“

Така можем да обобщим, че се наблюдава една световна картина на сегрегация на интернет пространството, която не бележи генезиса си с настоящите военни събития в Украйна, а може да бъде проследена години назад, може би най-силната ѝ предишна кулминация може да бъде назована като момента, в който Русия за първи път тества възможността да изключи собствените си интернет мрежи от глобалния интернет и да ги поддържа в локален формат – тест, който предизвика широк обществен отзвук и притеснения какви биха могли да бъдат потенциалните форми на приложение на подобна практика. Интернет комуникациите имат критична роля и в настоящите събития – така например можем лесно да забележим, че президентът на Украйна Володимир Зеленски използва социалните мрежи като изключително мощен инструмент за комуникация със собствените си граждани, но и със света – със своята автентичност в онлайн пространството, обнадежденост и позитивизъм, които излъчва, той се превърна в обединител на нацията си и на нейните войски, но и в един от най-харесваните и харизматични върховни главнокомандващи по света изобщо, а неподправените, обективни и надеждни материали, които се разпространяват в интернет, са ключови за плурализма на комуникацията и за надеждния достъп до актуална информация около случващото се.