Как се ражда компютърната индустрия в България и Румъния през комунизма?

В средата на 80-те години на миналия век, когато България все още е здраво в хватката на комунизма, деветгодишният Светозар Георгиев прекарва безброй часове пред компютър Правец-8М в къщата на свой приятел.

„Играхме игри и написахме първите си редове на BASIC“, разказва той. Този период бележи началото на неговата кариера в технологиите. Като възрастен Георгиев е съосновател на стартъпа Telerik, който продаде през 2014 г. за 262 милиона щатски долара на американската компания Progress.

Междувременно, отвъд границата, в Румъния, която също не е била в по-цветисто положение от България през 80-те, Владимир Оане играе на НС компютър, който прилича много на Sinclair ZX Spectrum. По-късно Оане създава своя стартъп UberVU, който продава преди две години на Hootsuite за приблизително 20 милиона щатски долара.

Така двамата бизнесмени, закърмени с технологичните възможности на компютри като Правец и НС, стават едни от най-изключителните технологични предприемачи в Румъния и България.

В техните компании работят хора, които са се научили да кодират основно с помощта на компютри като Apple II и ZX Spectrum. Такива машини по онова време се сглобяват в цяла Европа, както източна, така и западна.

Настоящите технологични сектори в страни като България и Румъния могат да бъдат отчасти проследени до техните корени от романтичната ера на домашните компютри, когато фокусът е бил по-скоро върху изграждането на все по-усъвършенствани, практични и атрактивни устройства за потребителите, а компаниите са били по-малко ангажирани с това да се борят в патентни съдебни битки.

Разбира се, тези поколения технологични специалисти не са си били чужди и с поялниците. Някои от тях дори са създавали свои собствени компютри, понякога с ръчно изработени, контрабандни или купени от черния пазар компоненти.

Компютрите в България

Произходът на днешните румънски и български технологични таланти може да се проследи до 80-те години на миналия век. Комунистическият модел на правене на бизнес предполага свеждане на вноса до минимум, така че западните технологии често биват проектирани в Източна Европа. За това, разбира се, са били необходими квалифицирани професионалисти, така че в училищните и университетските програми се е залагало силно на предмети като математика, електроника и физика.

В своя пик България произвежда 40 процента от компютрите, използвани в целия Източен блок. ИТ секторът представлява до 14 процента от БВП-то на страната между 1985 и 1990 г., което го прави бижуто в короната на българската икономика по онова време.

Фокусът на ИТ сцената тогава е малкият град Правец, родното място на българския комунистически лидер Тодор Живков.

„България беше водеща страна в производството на дискови устройства, магнитни ленти, системи за телеобработка, персонални компютри и софтуер“, казва пред ZDNet българският академик по информатика Кирил Боянов.

Академик Кирил Боянов участва в няколко проекта през 70-те и 80-те години на миналия век и е добър приятел на покойния Иван Марангозов, гения, на чиито плещи стои родната компютърна индустрия в страната.

През 1980 г. Марангозов представя ИМКО-1, първият български персонален компютър, базиран на процесора Intel 8080. От модела са произведени само няколко десетки копия, колкото да се види какво ще бъде неговото пазарно приемане. След него идва вдъхновението за ИМКО-2, вдъхновен от Apple II Plus. От него са произведени триста копия, като главно са доставяни на училища и университети.

Името „ИМКО“ е съкращение от „Индивидуален микро компютър“, въпреки че има и алтернативно, шеговито обяснение на абревиатурата – „Иван Марангозов копира оригинала“, в съответствие с руската традиция за именуване на продуктите с името на техния изобретател.

„Марангозов беше много интересен човек, с много познания в различни области. Той свиреше добре на флейта и се възхищаваше на класическата музика“, казва Боянов.

Скоро след моделите ИМКО започва и производството на българските компютри Правец, като не всички модели на тогавашната марка наподобяват тези на Apple.

Правец-8 или Правец-82 използват BASIC интерпретатор и едно или две външни 5,25-инчови флопи дискови устройства. Правец-8М интегрира втори CPU Z80A и може да работи както под DOSq така и с CP/M, докато Правец-8А използва българския чипсет CM 631.

Друг модел, Правец-8Д е вдъхновен от британските компютри Oric-1 и Oric Atmos и включва телевизионен екран. Моделът е насочен изцяло към вътрешния пазар в страната, според ентусиаста на винтидж компютрите Богомил Александров от Pravetz.info.

Може би най-разпространеният модел от всички по онова време е 8C. Той разполага с вграден контролер за флопи дискове, 128kB памет, допълнителен 5MB твърд диск и порт за джойстик.

Най-модерният обаче е 8S, произвеждан между 1990 и 1994 г. с подобрен дизайн на дънната платка и 128KB RAM, като от него се произвежда и по-премиум версия до 1080KB.

В България се разработват и машини с 16-битова архитектура, серия Правец-16, които са съвместими с IBM PC. По-късно фабриката в Правец бива приватизирана с падането на комунизма, като започва и производството на компютри с 32-битова архитектура, макар и с ограничен успех.

„Много често се казва, че продуктите са копирани модели на западни компании. Това не е точно така“, пише Боянов в статията в блога си озаглавена „История на българските компютри“.

Той обяснява, че целта на българските производители на компютри е била да създават продукти, които „трябва да работят по същия функционален начин, по който работят западните“. Вместо да бъдат наричани копия на западните модели, според него те трябва да носят етикета „аналогични машини“.

„Понякога параметрите на нашите продукти от дадено поколение и ценови клас бяха по-добри от тези на западните модели“, разказва Боянов.

Българските инженери са успели да коригират някои от известните недостатъци на оригиналните продукти, твърди той. Освен това те са имали и повече време за проектиране и детайлни тестове, тъй като източноевропейският пазар по онова време е със слаба конкуренция и отсъства натиска на дивия капитализъм върху разработчиците.

„По-голямата част от изнасяните продукти и още повече тези, предназначени за ползване от военните, бяха със значително качество и надеждност“, смята Боянов.

За едно обикновено българско семейство, което не е имало солидни връзки с лидерите на режима, мисълта да притежава западен компютър като Apple II е била немислима. Затова децата от това време като Светозар Георгиев смятат, че възможността да използват продукти на местното производство с Правец е била привилегия за тях.

По някое време бащата на Светозар носи вкъщи от работата си компютър Правец-16. Момчето прекарва огромна част от свободното си време залепено за екрана, наслаждавайки се на внушаващата страхопочитание технологична революционност на компютъра и учейки за него колкото се може повече.

По-късно в живота си той прехвърля интереса си от BASIC към по-напреднали компютърни езици. „Когато започнах гимназията, вече програмирах на C++”, казва Светозар.

Румънските компютри

Неговият колега румънски предприемач Владимир Оане все още помни звука, който неговия ZX Spectrum е издавал, докато е зареждал игра от аудиокасета.

„Имах НС компютър в края на 80-те години. Много от приятелите ми имаха такъв“, казва Оане.

НС е абревиатура от „Home computer” или Домашен компютър и всъщност това е едно от малкото имена на продукти в Румъния по онова време, които носят английски абревиатури или имена, тъй като страната тогава е силно насърчавана да благоприятства руската култура и икономика.

Първият НС компютър е създаден в Политехническия университет в Букурещ от покойния професор Адриан Петреску и негови асистент Франсис Якоб, който току-що е завършил. Професорът е човекът, който дава идеята за изграждане на местни достъпни компютри, които всяко семейство да може да си позволи да купи.

„Петреску беше мозъкът. Аз бях човекът с отвертката“, разказва Якоб пред ZDnet. „Изработването на първия НС беше старателно усилие, в което имаше много вложен ентусиазъм.“

Така компютрите е трябвало да бъдат произведени със силно съобразяване с икономическата реалност на страната. „Те трябваше да са на ниска цена, трябваше да използват телевизионен екран, защото компютърните дисплеи бяха много скпи, и трябваше да използват паметов носител на ниска цена, затова беше избрано да се използва аудио касета.“, обяснява Якоб.

Професор Петреску казва, че компютрите ZX Spectrum са донесени в румънския университет от учещи там араби, които са притежавали няколко такива машини.

Екипът му излиза с НС-80. „По-късно той стана прототип, който стигна до фабриките и серийното производство“, спомня си Якоб. Инженерите се занимават да коригират дизайна, за да може компютъра да бъде направен пригоден за масово производство.

Устройството бива пуснато пот търговското име ICE Felix HC-85 и се предлага с вграден BASIC интерпретатор. Работи с процесора Z80A и се предлага с оперативна памет от 64 килобайта.

Компютърът бива доставен в много училища в цялата страна и става използван от повечето румънски компютърни техници по времето на тяхното обучение. „Нашата работа не беше напразна“, казва Якоб.

Производството на серията продължава. След това излиза модела НС-85+, който има специална схема, позволяваща на повече идентични компютри да бъдат свързани, докато НС-88 дори идва с поддръжката на СР / М. По-късно излизат HC-90, 91, 91+ и HC-2000, вероятно най-добрият клонинг на машината Sinclair, създавана някога.

Няколко други инженери в Румъния са работили върху изработването на персонални компютри, вдъхновени от ZX Spectrum. TIM-S е произведен в град Тимишоара, докато CoBra е разработен в Брашов. Две десетилетия след производството на последния HC компютър, все още има носталгични румънски разработчици, които използват любимите си технологични играчки и дори създават дизайнерски игри, които да се изпълняват на тях.

Източни клонинги

Германският компютърен учен Стефан Валгенбах, основател на Музея на домашния компютър, е един от най-страстните колекционери на устройства, произведени в Източна Европа. Той притежава над хиляда компютъра, купени или подарени му през последните 25 години.

След падането на комунизма много от българските ИТ експерти напускат страната и се насочват към Западна Европа.

„Наистина се възхищавам на творческата работа на инженерите, които изграждат своите машини с много ограничени ресурси, но с много ентусиазъм“, казва Валгенбах пред ZDNet. Румънският компютър JET, клонинг на ZX Spectrum, предназначен за игри, на практика използва корпус, който е бил често използван за телефоните по онова време, но въпреки това се справя с работата си.

Системите Правец ми изглеждат така, сякаш са проектирани от голям професионален екип с много ресурси, тъй като НС машините изглеждат по-скоро като някакъв експеримент, създаден от малка група от ентусиазирани инженери и разработчици, които са разполагали със сравнително малко ресурси“, казва Валгенбах пред ZDNet.

Той намира за удивителен факта, че тези машини, разработени в ограничената локална среда стигат да серийно производство и дори успяват да навлязат в ежедневието на обикновените хора.

В цяла Европа са произведени над 70 копия на ZX Spectrum, най-копираният западен компютър. Apple II е вторият най-копиран персонален компютър по онова време.

Копирането на западни модели устройства, особено на компютри, не е най-добрият начин за правене на бизнес и Източна Европа със сигурност е можела да предложи и повече в замяна на патентите, които е нарушила.

Основателят на Музея на домашния компютър обаче смята, че копирането на западни компютри е бил единственият начин двете страни да развият някаква технологична индустрия на територията си.

„Би било много трудно да се изгради абсолютно всичко от нулата, днес също изглежда невъзможно. Може би това би било възможно в по-големите страни с повече ресурси и контакти, като СССР или Източна Германия, но не и в малките страни, чиято икономика е била предимно селскостопанска, каквито са били Румъния и България“, казва той.

Копията на Apple и Sinclair са помогнали за изграждането на софтуерните индустрии в България и Румъния, в които в момента работят общо около 150 000 техници, повечето от които работят за западни компании, отворили офиси на местно ниво, като Intel, Microsoft или Oracle.

Инженерното образование и комунизма

Днес имаме цели поколения на средна и напреднала възраст, които са завършили инженерни специалности, което се дължи именно на борбата на комунистическата власт да създава машини, технологии и сгради, които да бъдат конкурентни, и дори да превъзхождат западните такива. Това води до силен акцент върху обучението във всякакви инженерни области и специалности и до гласуването на висок социален капитал на инженерното образование в онези години. Така имаме една впечатляваща база от хора, които са инженерно ориентирани, и макар и много от тях да не успяват да намерят пряко приложение на образованието си, благодарение на техническата си подготовка успяват бързо да се преориентират към нови сфери и дейности и технологичната е една от тях.

Голяма част от растежа на технологичната индустрия в двете страни идва благодарение на пораснали младежи, които са били възхитени от възможностите, които компютрите обещават, и са посветили немалка част от детството си на това да експериментират с тях и да ги изучават. Днес много от тях са станали успешни специалисти или бизнесмени от технологичната индустрия и прехвърлят трийсетте или четиридесетте си години, но все още с носталгия си спомнят искрата, която тръгва у тях, когато за първи път сядат пред Правец или НС машина.