Как технологичните компании губят милиарди заради бездействието на 9,5% от програмистите

Дебат в Силициевата долина избухна след вирусна поредица от туитове на изследователя от Станфорд Егор Денисов-Бланш. Анализът на работата на повече от 50 000 инженери от стотици компании показа, че около 9,5% от програмистите не правят нищо, докато в същото време получават заплата. Изследователят нарича такива служители „инженери-призраци“.

Екипът на Денисов-Бланш е получил достъп до вътрешните хранилища с код на компаниите и ги е анализирал в продължение на две години, използвайки алгоритъм, който оценява производителността на служителите. Алгоритъмът проучвал сложността на решаваните задачи, времето, изразходвано за писане на код, неговото качество и структура.

Резултатите от проучването разкриха, че производителността на „инженерите-призраци“ е по-малко от 10% от средното ниво.

Според Денисов-Бланш компаниите могат да спестят милиарди долари, като уволнят такива служители. Подчертава се, че наличието на „инженери-призраци“ води до разхищение на ресурси, натоварва екипите и пречи на напредъка. Работата на изследователския екип обаче все още не е публикувана в рецензирани списания и се основава само на графики, предоставени от социалната мрежа.

Нарастващият интерес към идентифицирането на недобросъвестни служители е свързан с тенденцията към „свръхзаетост“, при която хората работят на няколко места едновременно без знанието на работодателя си.

На този фон компаниите все по-често използват инструменти за наблюдение на работното място, за да идентифицират неефективни служители. Това включва случай, при който компанията е въвело система, която записва паузи в дейността на потребителя пред компютъра, продължаващи повече от 30 секунди и оценява „производителността“ въз основа на поведението на работния плот.

Денисов-Бланш заяви, че преди компаниите са гледали на неефективността на 10-15% от инженерите като на неизбежен разход, но това вече се е променило. Алгоритъмът, създаден от екипа на специалиста дава възможност да се оценява качеството на кода и времето за писане на код с висока точност, като се изключва манипулирането на показателите (например, фалшиви промени в хранилището).

Критиците посочват, че оценяването на инженерите само по отношение на кода не отчита ролята им в по-широк контекст – в проектирането или управлението. Денисов-Бланш увери, че компаниите изясняват отговорностите на служителите, за да изключат от анализа тези, чиято работа излиза извън писането на код. Въпреки това много организации вече се интересуват от резултатите от изследването.

В условията на все по-сложен пазар на труда и масови съкращения инженерите губят възможността бързо да намерят нова работа при същите условия. Това засилва вниманието към ефективността на персонала и увеличава използването на нови технологии за оптимизиране на работните процеси. Денисов-Бланш предполага, че в бъдеще производителността на програмистите ще се оценява по начин, подобен на този на търговците – по резултати, а не по косвени показатели.